Съвременността деформира възприемането дори на едно от най-трагичните събития в човешката история пише в. "Вашингтон пост"
Всички европейски лидери се събират днес в полския град Гданск, за да участват в мероприятията по отбелязването на началото на Втората световна война.
*** *** ***
На 1 септември 1939 г. в 4 часа и 45 минути, в съответствие с план „Вайс“(„Бяло“) Луфтвафе нанася удари по летищата, комуникационните възли, икономическите и административните центрове на Полша. Те не действат на големи формации, но покриват огромен периметър. Германският линеен кораб „Шлезвиг-Холщайн“, предварително пристигнал в района на полското крайбрежие, открива огън по полуостров Вестерплате. Сухопътните сили на Вермахта преминават границата малко преди 6 часа същата сутрин.
Концентрацията на предните полски пехотни сили не позволява да водят ефективни отбранителни сражения срещу моторизираните и бронетанкови дивизии на противника. По тази причина 40-те обикновени пехотни дивизии на германците имат несъществен принос за успешната окупация за сметка на 6 танкови, 4 леки (моторизирана пехота с по два танкови дивизиона)и 4 моторизирани дивизии.
Освен това германците нанасят и прикрита като полски радиопредавания радиобомбардировка, което допълнително внася деморализация в полския тил.Настъплението е улеснено от факта, че полските лидери се отнасят с презрение към укрепването на защитата и разчитат предимно на контраатаки. По тази причина моторизираните нашественици успяват съвсем лесно да нахлуят дълбоко в територията на Полша. Така оперативните планове на немското командване се развиват безпогрешно в една първа демонстрация на теорията за мобилната война - блицкрига.
На 17 септември съветските войски преминават полската граница и нанасят последния решителен удар в тила на поляците. На следващия ден полското правителство и Върховното командване се преместват в Румъния. Техните заповеди за продължаване на боевете не достигат до по-голямата част от войските.
Въпреки тежките бомбардировки, Варшава капитулира едва на 28 септември, а последната значителна полска част се предава на 5 октомври, като през зимата поляците продължават да оказват партизанска съпротива. До неутрални територии се добират 80 000 души.
На 28 септември германските и руските сили се срещат по линията Белосток-Брест-Лвов-Карпатите и подписват договор за "дружба" и взаимни граници. Макар Франция и Великобритания да обявяват война на Германия на 3 септември, те изобщо не успяват да помогнат на Полша. Французите откриват съвсем малък западен фронт, като започват незначителна офанзива след две седмици. Освен всичко, френските главнокомандващи разчитат прекалено много на морално остарели технологии за водене на война, заслепени от успеха си през Първата световна война.
След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. След поражението си Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР.
Последиците от Втората световна война:
Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
Източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници.
През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.
През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.
