Въпросът е реторичен, разбира се. Кой не знае и не е чувал, че основания да празнува на 4 януари всяка година има единствено и само оялият се елит на движението, създадено преди 28 години. Но не и верният на някаква имагинерна идея електорат на уж балнсьора в бг политиката.
Тепърва още историци, политолози и всякакви „ози” ще се произнасят експертно затова как и защо е създадена тази патерица на всяка следваща власт до лани. Не искам да се отклоняват в тази посока, защото думата ми е за друго.
„Днес се навършват 28 години от учредяването на Движението за права и свободи на 4 януари 1990 г. Искам да честитя рождения ден на всички членове и симпатизанти на ДПС, които през тези години изграждаха и укрепваха демокрацията в България и поставиха страната ни на евро-атлантическия път на развитие”. Това възторжено написа адвокатът Четин Казак, депутат ентимандат от квотата на структурата на Сокола.
Давам него за пример, но може да се направи сравнение с всеки от „вечните” народни представители на ДПС, които от година на година възпроизвеждат порочното си статукво, впрочем като всяка от останалите партии на т.нар.”демократичен преход”.
Защото е ясно, че скалъпването на листите е порочно – подреждат ги едни и същи кукловоди вече близо 3 десетилетия.
Затова разбирам радостта и напъна да празнуват днес точно тези капсулирани 40-50 души от ДПС, сред които впрочем има и етнически българи.
Не празнуват обаче „простите” етническите мюсюлмани, които се затварят, капсулират и отдалечават от тарикатите в политиката и властта, точно като нас, „простите” българи.
Това не са кухи твърдения, продукт на моята фантазия. А емпирични изследвания, публикувани м.г. от проф.Евгения Иванова, изследовател, дисидент, преподавател в НБУ. Та обобщено, нейните изследвания сочат, че мюсюлманите от смесените райони все повече се „капсулират” и отдалечават от ДПС, което така и не създаде кьорава прагматична политика за подобряване на живота им.
Повечето продължават да тънат в бедност и мизерия, цели села опустяха след емиграцията на хиляди български турци, докато политическите им представители в управлението живеят в сараи, строят централи и т.н. и т.н.. Изпитвам огромно уважение към трудолюбивите, почтени и свестни български турци. Била съм много пъти при тях като действащ репортер, неведнъж и на ежегодните им събори в различни селища по повод на позорната смяна и връщането на имената им.
Зная от първа ръка как оцеляват тези хора и затова се чудя на ДПС. Засраметесе, бе! Защо и какво празнувате?
Аделина Делийска
