Прощалното писмо на Христо Ботев до любимата му Венета и тефтерчето на революционера се пазят в трезора на БНБ. Безценните документи са в сейфа, в който са реликвите, останали от Васил Левски.
"Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!“
Това са едни от последните редове, написани от Ботев.
„Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичaл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.“
На „Радецки“ той пише прощалното си писмо до семейството си, което заедно с тефтерчето си дава на придружаващия го в парахода известен български емигрант - Димитър Горов, които е участвал в освободителните борби, разказва пред БНТ проф. Николай Жечев.
Горов бил заможен, но дал почти всичките си пари за свободата, която имаме днес.
Горов слязъл от „Радецки“ в румънския град Бекет - от там изпрати телеграмата, с която Ботев съобщил на света целта на преминаването на четата му в България.
Цената - бил хвърлен в затвора в Букурещ. Брат му, Ботевият четник Атанас Горов, паднал убит на Милин Камък. В свободна България Димитър Горов изпаднал в бедност, същият този човек финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В памет на хаджията-войвода Ботев написал: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира.“
Горов не паднал за свободата, но живял заради нея.
