Баналната употреба на понятието евроатлантически ценности в публичното пространство и в политическия език напомня за задължителното споменаване на термина реален социализъм в недалечното минало като идеологически необходима заявка за кариера.
Внедрени в държавните конституции те се въздигат в неотменими права. Общите ценности на евроатлантизма - широко прокламираните "демокрация, индивидуална свобода и върховенство на закона", са наследство на класическите свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост. В статията „За ценностите, библейското Десетословие, България и Европа”/26.07.м.г. споделям мненията на д-р РадкоХанджиев и на проф. Андрей Пантев от м.м., че евроатлантическите („€-$ ценности”) по същество са общочовешки, универсални.
Папагалското им повтаряне формира мантра за претръпване, обезмисляне и обюрократизиране на понятията дотолкова, че те биват „допълвани” с атлантико-тихоокеанско менторство и съпровод в „Стара Европа” с нови „конкретизации”.
Върху християнските църкви и традиционните морални норми се упражнява натиск, особено в по-неизкушената от постколонизаторски маниери на политическо поведение централна и източна част на Европа. Там €-$ ценностите се възприемат напоследък като моралния кодекс на Стара Европа и Северна Америка, който източно-европейците трябва да спазват. Коленопреклонно! Прекомерно бива насаждана- вкл. по законодателен път - религиозна, расова и сексуално-насочена толерантност по темите: адаптиране на бегълците-нашественици от Ориента, „впъхване” на исляма в елино-юдейско-християнското лоно и традиции на Европа. И в условията на демографска криза - налагане на ексхибиционистично поведенческите претенции на малцинствени общности над мнозинството като универсални норми, напр. тези на „ЛГБТИ-сектите”.
По-дългосрочната визия на филантропи и други задкулисни пропагандни, но предимно неевропейски спонсори е да представят тези попълзновения като спонтанен и неизбежен феномен на създаване на лесно контролируемо мултинационално паство. На хомогенна смесена порода чрез генно-инженерно и религиозно-конспиративна намеса. Въпреки, че в главния спонсорски източник САЩ финансиране на неправителствени организации от чужбина е недопустимо въобще. Дори от Европейския съюз. От години нямам отговор и на въпроса от близкото минало: съвместими ли бяха с €-$ ценностите бомбардировките над Сърбия и възпирането на етнически чистки в Косово чрез бомбардиране на болница в Ниш и телевизионна кула в Белград?
Години наред Стара Европа се инати да схване, че със сегашното нашествие, не възприемайки европейските норми и традиции и с налагане на своите средновековни, мюсюлманите си отмъщават за униженията от колониалното минало. Във Вашингтон също не блестят с чувство на самокритичност. След като изразходваха близо 1 трилион $ само по преки програми, за ½ век успяха да адаптират към 27% от афроамериканците. Другите останаха в гетата, сред наркотици и престъпност. Въпреки че в Щатите имат много тъмнокожи звезди певци и спортисти (подобно на циганите чалгаджии у нас!), 60% от затворниците им са чернокожи, а 50% от бедните продължават да бъдат негри.
Взаимната обвързаност в „модерните тенденции” не трогват космополитичните стратези с нерядкото им взимно противопоставяне. „На Запад” са легализирани около 30 видове "нетрадиционен брак". „Пилотните проекти” са в скандинавските страни, с последващо прилагане в Обединеното кралство, САЩ и Германия. Норвегия е най-напреднала в това отношение, там "мъж" и "жена" са отживели понятия. Първата в света лесбийка-епископ (на Евангелистко-Лютеранската църква в Швеция) Ева Бруне вече успя да предложи сваляне на кръстовете от църквите, за да не бъдели смущавани мюсюлманите. Освен това - в християнските църкви да се обособяли помещения за молитви за почитателите на исляма. Същевременно палави финландски дами на 30-40 г. възраст консумирали обилно и евтино интимни контакти за по 20 евро с мигранти, ненавършили 18 г. (вж.Fontanka.fi, Ilta-Sanomat и Helsingin Diakonissalaitos/15.01.16).
Светият престол изглежда преклони глава пред несветѝте суперолигархични семейства и техните слуги в администрациите, намери modus vivendi между Светото писание и миряно-атеистичните канони по правата на женоложките, мъжеложците и т. под. организми от католикоугодния вече форум ЛГБТИ. При папи поляк или немец щеше да е слабо вероятно, но сега слугите на Ватикана признават еднополови бракове и правото на нестандартните им субекти да осиновяват деца. Които най-вероятно ще бъдат възпитани като себеподобни. Дори от месеци не ме разсмива примитивността на руския пропаганден термин „Гейропа”. Православните (ортодоксални) църкви и полските и словашките католици се оказаха по-консервативни спрямо „третия” пол, с родител №№ 1, 2 и ислямските бегълци в Европа.
Полша, Румъния, Латвия, Словакия, България, Литва не признават правна защита на еднополовите алианси. Първите споменати 3 страни-членки (СЧ) на ЕС + Унгария заявили на слушанията в Люксембург, че не желаят термина „съпруг/а” да се отнася към еднополови бракове. Последните биват признавани в 13 СЧ, а в 9 - граждански партньорства, вкл. Хърватия, Словения, Кипър и Гърция. Изброените 4 СЧ на ЕС са единствените сред 12-те балкански държави с толкова висок статут на законодателна либералност към съжителство между лесбийки или гейове. Въпреки, че Лесбос е гръцки остров и задявката, че гърците са измислили секса, а римляните после добавили и жената, в „люлката на Европа” спазват гейските ценности принудително. През 2013 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е глобил Гърция за неспазване правата на хомосексуалната общност в страната.
ЕСПЧ можел да ни поиска да признаем еднополовите бракове ?! Като че ли България и Европа нямат далеч по-сериозни проблеми. Плъзнаха и публикации с подигравателни заглавия : «Педерастѝята и международните отношения”, Владимир Маслов. Гърция бе пред фалит и вероятно затова „се е изписала отличничка” с ратификация на Истанбулска конвенция на Съвета на Европа (СЕ) за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Но какъв зор наложи на Министерския съвет да се занимава с текстове на някакъв конституционно несъобразен документ (вж. чл. 46 на Конституцията ни, признаващ единствено половете мъж и жена, и семейство от мъж и жена и сравни как с чл. 3 т.в и чл.4. т.3. на Конвенцията се въвежда нова за българското законодателство формулировка като "социален пол" или "полова идентичност") ? Темата„борбата с насилието над жени...” заслужава безрезервна подкрепа, но самото подписване на Конвенцията трябваше да стане с резерви към въпросните текстове, откриващи вратичка за осъществяване на хомосексуални бракове в обход на общественото мнение. А то е поне на 75% против. Въпреки уверенията на министърката от село Драгана, кандидат-майка на нацията и въпиющо некомпетентните и ненавременни действия на другите болезнено амбициозни пишман юристки-набедени международнички от управляващата фауна, че нямало опасност да признаем трети пол. Нито дума и за опцията, че при ратификация без резерви, конвенцията може да „закове задължение” България да дава статут бежанец на всеки чужденец с „особености на пола“, т.е. всеки ЛГБТИ, преследван в родината си.
В много от индоевропейските езици, напр. в англосаксонските, при определяне на професии се изхожда основно от мъжки род, в други „мъж” е почти идентично по значение с „човек”. На англ./немски: butcher/Fleischer/ Metzger/Schlachter (=месар), miller/Müller (=мелничар), baker/Bächer (= хлебар), milkmаn /Milchmann (=млекар), или ковач, бъчвар, гостилничар и пр. В немски има ясно разграничение между м.р. и ж.р., дори думите г-ца и момиче са от среден род Fräulein, Mädchen. Обезпокоително е също, че в нов английски речник се измислят и налагат синоними, напр. за председател chair/person вместо chair/man, където person означава неутрално “личност,лице” вместо man (мъж). От немски männlich, напр., се превежда мъжествено, мъжки, храбро и има изключително позитивно значение. Уви, Бог засега остава мъж! Но се търси безполова дума за house wife/Hausfrau = домакиня, неутрална дума за „pregnant”(= бременна).
Изглежда, че чиновниците в Брюксел и в централите на СЕ и ЕСПЧ в Страсбург се интересуват само от личното си благосъстояние. Но не и от очевадната тенденция, че необуздано набъбващите права на ЛГБТИ отблъскват европейски християни. Че ще нарастват смесените бракове и помохамеданчвания на християни, защото в исляма поне половете са ясни. Въпреки девиациите и там в резултат на кръвосмешения от векове.
Иначе „оръжието ЛГБТИ” е ефикасна форма за депопулация, за преоцветяване чрез афро- и ислямоарабизиране на Европа.Своята еволюция претърпя и МВнР. След инцидент/и на чужда вербовка през 1986-88 г. тогавашния шеф на „Кадри” Иван Митев отстрани 7-те известни му хомосексуали от МВнР. Професори от ЮЗУ и УНСС спорят сега дали след 1990 г. сме имали 4 или 5 външни министри гейове или бисексуали. Н. Младенов постави рекорд с изпращането на 1 лесбийка и 6 хомо- и/ли би-, главно в католически държави, които тогава не бяха „ЛГБТИ-дружелюбни”. Въпреки, че транс- и интерсексуалите бяха игнорирани, но може би в бъдеще и те ще се сдобият с квоти ?
При това мултикултурната „шведска маса Европа”се ръководи от непродуктивни с визии (освен неоколонизаторски), капацитет и морал бездетни лидер/к/и от Запад, които в егоистичния си инстинкт да се задържат на гребена на конюнктурната власт не желаят да отгледат поне по едно дете (Меркел, «антикварят» Макрон, Тереза Мей, премиерите на: Италия Паоло Джентилони, Холандия - Марк Рюте, Швеция - Стефан Лофвен, на Шотландия Никола Стърджън, познатите до болка европейци Юнкер, Туск, Шулц. Хора като тях и премиерът на Люксембург Ксавие Бетел (с еднополов брак) повече от очевидно нямат причина да се притесняват за бъдещето на континента. И създават почва за андрей/венцел/райчевци да ломотят за ултиматума „трети пол у нас”.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик
