Чалга културата като музика постигна доста дълга история у нас, противно на тези, които смятаха, че тази музика ще залезе много бързо. Индустрия, която в последно време кризата наистина я засегна, но въпреки това тя живурка, макар и с намалена производителност..
Милан Николов
След политическите обремененост на хората при смяната на комунизма у нас, народът ни заряза политиците и отдаде любовта си изцяло на чалга изпълнителите. Отначало фирмите започнаха да залагат на неопитни девойки с визия и спорни гласови възможности, които буквално бяха събрани от селските кръчми. Така с малки инвестиции в компютърна техника се създадоха първите „звезди”.
Оказа се лесно, а мераклийки, колкото искаш. Кой не иска да му правят клипове, за да дават по телевизията? Пък какво от това, че половината (и повече) от хонорарите си за участия ще трябва да отчита на фирмата му „продуцент”. Обаче в последствие се оказва, че не е толкова лесно да ти направят видео презентация.
Издателите бързо се ориентираха в това, че предимно момиченца слушат тази музика и освен певачките изпъкнаха и мъжки „звезди”. Привикват се девойките, за участие в конкурс (пролет и есен), като те броят от 20 до 50 лева за участие. Там се явяват от 100 до 200 девойки само за пролетния кастинг, които качени на токчета, се надяват да се видят по някой чалга канал след време. Пресяват се не най-талантливите, а най-сексапилните и забележете – богатите, разказа пред frognews.bg изпълнител минал по тези пътища. Още в интервюто продуцентите започват да разпитват има ли „бъдещата Преслава” финансови възможности. От тези 200 човека се одобряват 10-20 кандидати, като разбира се те не стават любимци на народа, а клиповете им остават само мечта.
Започва пазарлъка, в който ако девойката не кима само с да, то й се показва вратата. Обясняват й, че с други думи тя ще трябва да си поема рекламата и да влага средства да си прави клипове. За да направи клип момичето мечтаещо за слава трябва да осигури около 4 000- 5 000 лева, зависимост от качеството на видеото. „Намерете отнякъде, оправяйте се, не може да получиш без да дадеш”, казвали най-често продуцентите.
Тук богатите са с предимство, затова момичетата се ориентират бързо – зарязват гаджета си и хващат елитни чичковци, които преди да тръгнат по фолк пътеките са отблъсквали. Която занесе кинти, почва да се работи по клипа й, но и това не е гаранция, че тя някога ще го види. По-опитните във бранша си знаят тарифите и отиват да си плащат само за клип, без да се явяват на „прослушването”.
Докато чакат и мечтаят за клипове, девойките се изпращат по кръчмите. „Това е най-големия опит”, казват продуцентите, но истината е друга – те печелят от това. От 800 до 1000 лева се търгува не утвърдена певица по кръчмите за час и половина, като продуцентите в двете водещи у нас фирми прибират съответно 50 и 70 % от участието. За певицата остава надеждата в кръчмата да намери спонсори за следващ клип. Договорите с заведенията се сключват обикновено за срок от 2 месеца. Нормално е тук продуцентите да гледат да пробутат по-известните си изпълнители, за да приберат повече пачки в джобовете. Начинаещите да се оправят сами.
Раздялата между фирма и изпълнител става основно по три начина. Първият – изгонват момичето, защото няма финансови възможности. Вторият, разкарват я заради изчерпване образа й на сцена. Третият е най-продължителен и като че ли най-достъпен до феновете, затова ще го разгледаме малко по-широко.
Изпълнителят вече е създал връзки със спонсори, защото е станал вече популярен образ и има кандидати. Разполагайки със средства, едва тогава започва да се чувства ограбен от фирмата си,
Фирмите тогава правят всичко възможно да задържат звездите си и се стига до противоречия. Съвсем наскоро звездата на „Ара” Емануела каза пред frognews.bg, че се разделя с фирмата, от там пък казаха, че това са пълни глупости.
Това е и периода, в който започват да се вадят кирливите ризи между двете страни в частни разговори и телевизионни предавания. Има и една огромна група певци, които съвсем се отчайват от случващото се и си грабват шапките да пеят в чужбина.
