Срещу тройни печалби пуснаха чужди фирми да стопанисват имоти на отбраната. Военното НДК още сега може да носи милиони печалби годишно, казва бившият шеф във военното министерство
Интервю на Стойко Стоянов
Новите разкрития за злоупотреби във военното министерство отново върнаха в медийно обръщение името на бившия шеф на Агенция”Военни клубове и информация” Стоян Стоянов, известен сред колегите си като Стуци. Розовите беемвета се приписват на личната му изобретателност да угоди на министъра. В началото на годината Стуци бе отстранен шумно от поста си и даден на прокурор за злоупотреби. Месец по-късно магистратите го оправдаха и възстановиха на работа.
- Г-н Стоянов, как се появиха двете скандални беемвета, и какво наложи да ги боядисате в розов цвят?
- Колите бяха стари, ръждясали, поучукани тук-там. Взети са за нуждите на Агенцията, преоборудвани са, за да обслужват телевизията, вестника, ансамбъла на министерството. Защо са ги пребоядисали в този цвят, нямам обяснение. Но категорично от ръководството такава заповед не е давана. Може да е било хрумване на шофьорите, или хората от гаража. Освен това трябва да е ясно, че този цвят не е розов, а пастелено оранжево. Точно се води „Аржентинска пепел от рози”. Това е оригинален цвят, а не нарочно измислен. До Агенция митници всяка вечер спира такова BMW с оригинална боя.
Предполагам, че са ги направили ярки, за да се виждат в мъгла и лошо време. Но всичко това се е случило през 2002 г. Не знам защо сега е тази истерия, няма ли други проблеми в държавата, та се хванаха с колите? Може ли да има забранен цвят, кой е казал, че военните коли трябва да са само зелени. Ще дам и друг пример – преди време взехме 3 жълти Дачии за военната телевизия. Явно са били готвени за таксита, но тогава такива имаше, направиха ни и добри отстъпки. Сега някой и за това може да търси кусур.
- Хора от министерството твърдят, че са били боядисани специално за бала на дъщерята на министър Свинаров, а инициативата е били ваша, за да му се подмажете?
- Това са несериозни приказки. Първо, колите са пребоядисани 2002 г., а въпросният бал е бил чак 2004 г. Нелогично е 2 години предварително да сме стягали тези стари коли за абитуриентската вечер. От друга страна, това твърдение е смешно. Тогава Свинаров беше на върха на държавата, познава кой ли не. За него не е било проблем да качи дъщеря си на „Ролсройс” или „Майбах”, та ще се занимава с тези трошки. Едното BMW беше модел 520, със стара плюшена тапицерия, скъсана. И министърът ще качи дъщеря си на 7-8-годишна кола? Нека сме реалисти. Няма лошо, че искат да му припишат нещо, но не е реално, политик с такъв ресурс, да вози детето си с такава огрухана кола.
- Какво стана със скандалните автомобили?
- 2008 г., когато Николай Цонев закри Агенция „Военни клубове и информация”, тези коли си бяха в автопарка й. Но после, като ме отстраниха по непонятни причини, не знам какво се случи с тях. При закриването на Агенцията изгониха всички хора от работа, документите и информацията натъпкаха в чували и ги отмъкнаха неизвестно къде. Уж казаха, че всичко отива в другата Агенция, с която ни обединиха.
Сега казват липсвали някакви документи, ами да ги търсят. Ако бяха в Агенцията, която аз съм ръководил, щях всичко да им покажа, защото щеше да се пази. И в края на краищата не става дума за луксозен и скъп ремонт за хиляди и милиони, а за боядисване на коли.
До колкото знам сега единият от тези скандални автомобили е даден на „Военна полиция”, а другият - на служба „Протокол” на министерството.
- Срещу вас беше образувано в началото на годината досъдебно производство за нанесени щети на ведомството. Какво установи разследването?
- Още през пролетта всичко приключи и в съда обвиненията отпаднаха. Възстановен бе и отнетият ми достъп до секретна информация. Министър Николай Цонев какво ли не прави срещу мен за да докаже, че съм нарушавал законите, но не успя. Добре че в прокуратурата и съда работят нормални хора. Докато аз съм бил шеф на Агенцията, 37 пъти е проверявана и нищо нередно не е установено. Смея да кажа, че сме единствената структура, която е работила, правила е нови неща, и сме спазвали принципа – държавата да не бъде ощетена.
- Но когато ви отстраниха от длъжност, се говореше за щети за близо 10 млн. лева.
- Три бяха основните обвинения към мен. Първо, защо съм разрешил на служители в страната, които стопанисват военните клубове, сами да сключват договори за отдаване на помещения под наем? Трябвало да ги сключвам лично аз. Няма логика, ако аз искам да правя корупционна схема и да взимам пари, щях да централизирам нещата и аз да сключвам договорите. Напротив, карах началниците на клубове да отдават помещенията, защото тогава мога да им търся отговорност за размер на наема, за стопанисването.
Трябва да е ясно, че по мое време единствено са отдавани заведенията и ресторантите. И то защото в тях беше концентриран много щат за обслужването им и това беше начин да се намалят разходите, от наемите да влизат приходи в държавата и съответно тези бази да се поддържат.
По документи може да се установи, че по мое време са събирани изключително високи наеми, а после ги намалиха без обяснение.
- Кой намали наемите, дайте пример с конкретни помещения?
- Примери много, но най-красноречиви са случаите със заведенията „Виктория” и „Червило” в София. На първото наемът беше 31 хил.лева. След отстраняването ми беше намален централно от министър Цонев на 10 хил. лева. В „Червило” пък от 28 хил. наемът падна на 12 хил. лв., пак по разпоредба на Цонев. Кажете ми, при тези факти кой е престъпникът и кой ощетява държавата?
Изкараха ме разбойник за това, че съм събирал за държавата приходи между 3 – 7 млн. лв. всяка година, това е истината. Такова е и обвинението за хотелските бази - били незаконни, а също и дейността, която сме развивали в тях. Оттук презумпцията е, че незаконно са изхарчени и средствата за поддръжката им, около 3 млн. лева. Реално хотели сме нямали, а хотелски части към клубовете. Тези помещения бяха лицензирани за такава дейност чрез общините по места. Хотелските части носеха годишно от 1,5 до 3 млн. лв. на държавата.
Тук има и едно интересно преплитане – цялостното ремонтиране на даден военен клуб и обновяването му го приемат като разход за хотелската част, а тя е само 2- 3 стаи от клуба. Не мога да ремонтирам покрива на сградата, а там където е хотелската част, да оставя да тече.
Третото обвинение беше за допълнителния щат, от който се натрупала вреда за около 5 млн. лева. Този допълнителен щат беше съгласуван с министъра. Тези 5 млн. лв. са изхарчени през годините за заплати на хората в този допълнителен щат. Тези служители докарваха годишно между 35-40 млн. лв. приход на бюджета. Много от тях съчетаваха в клубовете по няколко дейности – административни, охрана, чистачи, библиотекари и т.н. Бруто са си докарвали с осигуровки и другите начисления около 300 – 350 лв. на човек.
Когато миналата година закриха Агенцията и казаха, че присъствието на тези служители било незаконно, министерството пусна извършването на същите дейности на външни фирми. Външните фирми започнаха да получават за тази работа между 700 и 900 лв., значи разходите за МО скочиха тройно. Фирмите пък преназначиха някои от старите служители или пенсионирани военни срещу 180 лв., а разликата остава чиста печалба. Каква облага пък е имал този, който е сключил договора с тях, остава да се разбере.
- Защо министър Цонев е предприел тази атака срещу вас?
- Нямам обяснение, всеки да си отговоря за направеното. Вероятно има някаква цел, а може и да съм пречил на някого. Докато съм ръководел Агенцията, съм настъпил интересите на много хора. Първо, развалих работата на ДПС, като им отказах да вземат клубовете в Разград и Търговище, не им ги дадох. Спомняте си, че софийският ресторант, известен, като „Покойника” на „Раковска” и „Гурко”, Милен Велчев искаше да го вземе, за да строи с друг човек 18-етажен хотел. Вдигна се шум, но не съм го дал мястото. Резиденция „Лозенец” беше дадена на българо-американски фонд. Имаха и влязла в сила заповед за владение, пак не ги пуснах и се разправях с прокуратурата.. В Созопол клубът е строен с морски пясък и беше разцепен на две. Тогава Иван Костов искаше да го продаде на някакъв човек. И като поискаха списък на клубовете, аз сложих созополския като филиал на бургаския и така го спасихме да не го вземат. Разбрах, че Костов полудял, настоявал да ме махнат, но те паднаха от власт.
Накрая излиза, че след като пазиш държавния интерес ставаш неудобен за някой в България.
- Има ли скрити далавери при управлението на министър Цонев, които могат да излязат, прокуратурата вече го разследва?
- Не съм запознат с дейността му, през този период бях отстранен от работа, бил съм и в болнични.
- Но сам разкривате за променените наеми на „Червило” и други бази, те не са ли достойни за прокурор?
- Не мога да кажа, има компетентни органи, нека проверят и преценят.
- Името ви бе забъркано и със строежа на така нареченото военно НДК. Твърди се, че проектът е ненужен и още милиони са необходими за довършването му?
- Истината е по-различна -320 евро излезе крайната цена на кв. м. в тази сграда Това е със фаянсовата санитария, крушките, осветлението, пожароизвестителните системи и т.н. Ако някой каже, че това е скъпо – 320 евро в центъра на столицата завършено строителство, то значи не съм в час, нищо не разбирам и съм престъпник. Груб строеж в тези зони под 700 евро не можеш да докоснеш.
От миналата година, откакто съм отстранен от длъжност, гаражът можеше да се пусне в експлоатация. Той събира 1000 автомобила, на три нива под земята е. По 2 лв. на час, ето ти 2 хил. лева. Това е касичка за пари, само го отвори и започваш да печелиш. По 100 – 200 хил. лв. могат да се изкарват на месец само от този паркинг. На покрива има летен ресторант, направо убиец. Можеше да се открие 100 пъти до сега,и да му се иска минимум 100 хил. лв. на месец наем. Има и други помещения като конферентни зали, които могат да се използват и да носят печалби. А тези средства да се реинвестират в цялостното завършване на комплекса. Но не знам защо замразиха всичко. Сигурно новото ръководство ще предприеме по-добра стратегия за този обект.
- Славата ви се носи като на маниак на луксозни автомобили, каква е истината?
- Повечето са приказки. Сега имам само едо „Ламборджини”. През 1989 г. го смених за едно старо „Ферари”. Него пък по някаква случайност взех почти без пари. Но после се оказа много скъп и рядък модел от 1965 г., останали само няколко бройки в света. За 3-4 години успях да го възстановя сам и стана като ново. После дойде един и ми предложи много пари. Казах му, че пари не искам, а да ми докара едно ново „Ламборджини”. И така стана сделката. Има разрешение от министъра на финансите, че този автомобил може да се внесе в страната и така пристигна. Вече три пъти съм му правил ремонт. Всички знаят, че имам слабост към коли, но парите и имотите никога не са ме изкушавали.
