В някои аспекти този клип е много добър или даже отличен по отношение на България като туристическа дестинация. Вероятно от Министерството на туризма му се радват много. Това коментира пред Фрог нюз проф. дфн Христо Кафтанджиев от Факултета по журналистика и масови комуникации, Софийски университет.
В случая обаче задачата е да се демонстрира, че българското правителство и администрация са компетентни да се справят с европредседателството. Никъде в клипа не виждаме абсолютно нищо по отношение на тези компетенции и административния потенциал на България.
В тази връзка ми е интересно как правителството и чиновниците ще се справят с такава сложна материя като европредседателството, ако не могат да формулират елементарни изисквания към съответните имиджови комуникации.
Не виждаме никъде в клипа компетентността на българското правителството и администрация по отношение на председателството ни Европейски съюз.
Това, че страната ни е с древна култура, красива природа и млади влюбени и че може да правим супер грънци и да ходим по жарава е супер. Но всичко това не означава автоматично, че сме способни да управляваме сложна международна администрация например.
Само като си спомня драмата около подготовката на Двореца на културата за председателството - нещата станаха на юруш, в последния момент и с големи бюджети.
Без съмнение е много продуктивна идеята да се направи сравнителен анализ колко е струвало председателството на Европейския съюз на различните председателстващи държави. Има пряка зависимост между бюджетите и нивото на компетентност и корумпираност.
Естествено колкото по-малко пари са похарчени, толкова съответните правителства са по-компетентни и по-малко корумпирани – и обратното.
Образно казано един компетентен и състрадателен хирург ще направи съвсем малък и елегантен разрез, а некадърникът - хирург ще окасапи цялото тяло на нещастния пациент.
На въпрос добра ли е идеята страната да се представя през призмата на двама млади влюбени, проф. Кафтанджиев: „В голямата част от подобни маркетингови комуникации се действа с архетипите млад/стар и красив/грозен. Тези архетипи са доста коварни, защото голямата част от хората, без да се замислят изобщо, свързват младостта и красотата с висшите морални стойности.
Но моралът няма кой знае какво общо с тези физически и психологически феномени. Съответният човек може да е млад и красив и в същото време да е абсолютен негодник – и обратното, разбира се.
Всяка зализана и манипулативна комуникация експлоатира тези два архетипа много активно. Но постмодерните общувания залагат на съвсем различни подходи и се пазят като от огън от архетипите.
В книгата „Митологичните архетипи в комуникациите“ всичко това е обяснено в детайли”.
