Както през първите векове на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството станало опора на Църквата през следващите времена.
Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири, пише pravoslavieto.com.
На 11 януари църквата почита Св. преподобни Теодосий Велики. Той бил възпитан в благонравие. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, бил дарен с чудотворство и прозорливост.
Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието". През 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на Св. Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.
При Св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове. За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.
Не много преди смъртта си, той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: "Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!". В същото време Антиохия била разрушена от земетресение.
Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност.
