В обзора си за 2017 г. Дойче Веле написа: „През изминалата година безспорно събитие бяха и разсекретените от президента Румен Радев стенограми за КТБ.
От документите става кристално ясно, че още на 14 юли 2014 година и управляващи, и опозиция са били наясно, че фалитът на банката е в резултат на груба измамна схема, с цел източване на финансовата институция. Стенограмите показват още, че властта е поддържала КТБ във вредна агония почти половин година. Отговорът на въпроса “Защо” изглежда ясен. Ясен изглежда и отговорът на друг въпрос – защо по време на разследването “просто депутатът” (по Бойко Борисов) Делян Пеевски не е бил разпитван.“
Абсолютно всички медии в България омаловажиха, проспаха, не чуха и не видяха още едни изключително важни стенограми, станали публични също през 2017 г. Благодарение на искане по Закона на достъп до обществена информация и заведено дело за първоначален отказ НПО „Ние, Гражданите“ получи и публикува стенограмите от т.нар. „Комисия КТБ“ или заради председателката си Десислава Атанасова от ГЕРБ – „Комисията Деси“***. Създадената в 43-то Народното събрание (Борисов 2) временна анкетна комисия, председателствана от „тежката артилерия на ГЕРБ“, носеше обнадеждаващото наименование „Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г.“
От публикуваната кореспонденция става ясно как се е стигнало до получаването на протоколите от закритите заседания. На кратко, на второто заседание на комисията на 31 март 2015 г., на което присъстват и представители на НПО „Ние, гражданите, БНБ са повикали в Народното събрание и съответно там отива Цветан Гунев. Но той не фигурира нито в списъка на пропуска, за да влезе в НС, нито в гостите, поканени от комисията, нито е предвиден да бъде изслушан или да му бъдат зададени въпроси. Гунев си тръгва омерзен, но пише писмо до комисията с молба изрично да бъде изслушан, предвид поста който е заемал – подуправител на БНБ и ръководещ банков надзор в периода 20 юни 2013 – 21 януари 2015 г. Комисията изслушва Гунев на 7 април 2015 г., но това не е отбелязано нито в дневния ред нито никъде. НПО-то иска по Закона за достъп до обществена информация стенограмата от изслушването на Гунев, получавайки информация от медиите, че той все пак е бил в НС. Иска се ако не цялата, защото тогава говори и представител на ДАНС, то поне разпита на Гунев, предвид факта, че БНБ са изслушани публично, а и бившият подуправител сам е поискал да предостави информация на Комисията. Народното събрание отказва достъп до този разпит, но пък от „Ние, гражданите“ завеждат дело срещу НС.
Делото е насрочено за декември 2017 г. От становище на юрист от НС, изпратено до съда, става ясно, че всъщност протоколите от заседанията са вече достъпни, защото е изтекъл 2-годишния срок, в който са засекретени. Става ясно, че още при първия отказ от НС са можели да предоставят тази информация и да не се стига до дело, но кой ли иска да стават публични заседанията на тази комисия …?! Разбира се, НПО „Ние, гражданите“ поисква всички стенограми, а не само тази с изслушването на Цветан Гунев. От печатите върху документите става ясно, че същите са декласифицирани на 03.05.2017г. Липсата на печат за декласифицире на осмия, последен протокол, говори, че стенограмата от последното заседание дори не е била класифицирана никога, но я няма и публикувана. Небрежност? Техническа грешка? … Едва ли!
Още нещо „любопитно“ – Народното събрание не предоставя списъците с народните представители, които са присъствали на заседанията на комисията, въпреки че изрично е записано, че те са част от протоколите. Не предоставя и една единствена стенограма – тази от заседанието на 28 април 2015 г., защото била с гриф „Поверително“ до 2020 г. Но никой не знае защо. Ако сте си помислили, че е защото депутати са чели докладите на трите консултантски фирми, които нямат никаква стойност, но пък от БНБ ги използваха за да отнемат лиценза на КТБ – не, тях им ги „превеждат“ в друго заседание.
Какво ли се е случило на това „мистично“ заседание?
Още веднъж да повторим само два ключови факта по темата КТБ:
Първо – над 50 дела заведени от акционери, бивши администратори на банката и вложители срещу наложения надзор и последвалото обявяването в несъстоятелност бяха прекратени с мотив от съдилищата за „липса на правен интерес“ от тяхна страна. Това не даде възможност да се гледат тези дела по същество, да се анализират „анализите на трите одиторски фирми“ и съответно да стане ясно на какво основание в действителност беше отнет лиценза на КТБ. Делата за това са вече в Люксембург, Страсбург и арбитраж във Вашингтон.
Второ – и до ден днешен няма одитиран отчет за 2014 г. на КТБ, въпреки две решения на ВАС (на три- и пет-членен състав), че са длъжни да изготвят и предоставят такъв.
Ако стенограмите от консултациите при Плевнелиев през лятото на 2014 г. са ви накарали да се притесните за това кой, как и защо взема решения в държавата ни, то чувството от това, което се случва година по-късно, през 2015 г., в Народното събрание, далеч няма да е притеснение. Дистанцията на времето прави нещата още по-ужасни.
„Комисията КТБ/Деси“ е с най-много закрити заседания от всички 13 временни комисии в рамките на 43-то Народно събрание** . Деси е провела 2 публични и 6 закрити заседания, като стенограмата за едно от тях все още е с гриф за секретност „Поверително“ до 2020 г. Последното вероятно не е и било официално закрито, но публикувана стенограма на сайта на НС и до днес няма, което го прави също скрито за обществеността.
Кой е в комисията?
Освен Десислава Атанасова, която си се движи с всичките си прякори и епитети към името – освен „тежката артилерия“ в обществото я наричат още „Деси Тъпото“ или „Невнятната Деси“, в комисията има няколко „ключови“ фигури, които казват на Десито как да се държи като председател, водят заседанията, задават посоката на въпроси, разясняват как трябва да се чете информацията, пишат доклада … Ще си помислите, че е от уважение към дългият им парламентарен опит, но ще сгрешите. Йордан Цонев и Петър Чобанов са присъствали и на консултациите при Плевнелиев, били са действащи политици и през 2014 г., когато се случва погромът над банката. И не само те, Радан Кънев също, но те са били на всички срещи и са участвали пряко в събитията.
Както е известно Петър Чобанов е Министър на финансите в периода от май 2013 г. до юли на 2014 г., а Йордан Цонев е Председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-то НС, чиито мандат е в периода от май 2013 г. до август 2014 г. Точно когато възниква кризата с Корпоративна търговска банка АД. Очеизвадно е, че те трябва да разследват и да констатират собствените си действия и бездействия, а опасенията, че ще оказват влияние в комисията, са абсолютно пренебрегнати. Или не точно пренебрегнати, а преднамерено неглижирани. Във всяко нормална държава участие в подобна парламентарна комисия на бивш министър на финансите, а сега депутат от една партия-балансьор на всяка власт, както и на бивш председател на бюджетна комисия в период, който изрично е разглеждан дори в Европейската комисия по повод съмнения за прикрита държавна помощ в полза на КТБ-АД, са не само неуместни, но направо забранени! Но не и в България, не и в това Народно събрание!
Цонев обяснява, че срещу него има „атака“, защото бил тогава депутат, но те пък всички били, така че няма проблем.
Изумителен е моментът, когато се коментира, че комисията има нужда да мине ОБУЧЕНИЕ, за да разбере за какво е, какви са документите, които им се предоставят !!!
Тук ще научите, че точно преди атаката срещу банката са сменени шефовете на две ключови дирекции в ДАНС. От разговора с тях става ясно, че това се е случило доброзорно.
И в крайна сметка излиза, че не комисията е направила доклада, а Йордан Цонев, т.е. ДПС. Появява се някакъв мистичен „сътрудник“, цитиран от Деси, чиято роля е да подпомага с въвеждане на данни и факти в проекта за доклад, чието име така и не открихме в публичните списъци на сътрудниците в НС. Дали младежът, освен че е застраховател, има достъп до класифицирана информация?
От 20 души в тази комисия има и такива, които нито веднъж не са взели думата, не са задали нито един въпрос. Всъщност сякаш ги няма, мъртви души, дори и душите им ги няма, само подписите им са там … Срещу какво ли?
Г-жа Красимира Ковачка например, или Ана Александрова, или Лъчезар Никифоров. С по една реплика са Даниела Савеклиева и Борис Ячев, мъцат нещо Красен Кръстев и Снежана Дукова. Защо са всъщност тези хора в тази комисия, като в продължение на три месеца нямат какво да кажат или попитат или пък да изразят мнение. Нито тогава, нито сега някой ще ги пита.
Заслужава си да цитираме, без коментар, част от единствената реплика на Снежана Дукова – „Господин Цонев, извинявайте за невежеството, но тук се мъча да вляза в темата, опитвам се и по някакъв начин се справям. За мен е ясно, че има престъпление парексаланс – и от БНБ и от Квестура. Казвам силни думи, но е факт.“
Говорят главно Деси, която дава думата и „води“ заседанията, Йордан Цонев и Румен Гечев, Янко Янков. Чуват се мнения на Искрен Веселинов и Радан Кънев. Дори Петър Чобанов говори ако Цонев го пита нещо.
От Народното събрание не са намерили за необходимо да приложат към стенограмите списъците на членовете от комисията, които присъстват на всяко отделно заседание. Така че нямаме информация дали всички от комисията са били на заседанията, с оглед на подписа им положен под Доклада. Ясно е отбелязан моментът, в който Радан Кънев напуска залата, той не подписва Доклада, а публикува свое особено мнение към него. Може да го видите също по-долу.
От изказване на Димитър Байрактаров става ясно, че е проведено и едно извънредно заседание, за което няма абсолютно никъде информация кога, къде, с кого и защо се е случило. Голяма тайна са нещата, нали разбирате…
Информацията от стенограмите се отнася за 2015 г. и е свързана с второто правителство на Бойко Борисов. Сега управлява третото правителство на същия Бойко Борисов и тези същите хора са в управлението на страната ни. Дали е същата ситуацията в страната ни е въпросът. По този повод – Честито председателство!
