До 2050 г. населението на България ще намалее от 7,2 млн. души в момента до 5,2 млн. души. Това пише британският The Economist.
Тази демографска катастрофа, чието проявление се наблюдава най-вече в провинциалните региони, има и своите "шампиони". Такъв е Северозападът на България, най-бедният регион в най-бедната страна в Европейския съюз. Всяка година един някога процъфтяващ град като Враца, бивш индустриален център, намалява с около 2 000 души. Работодателите твърдят, че не могат да намерят квалифицирани работници; местните хора казват, че няма работа.
Хората тук са по-бедни, нещастни и е много по-вероятно да напуснат родните си места, отколкото където и да е другаде в България. Това признават и управляващите - Калин Каменов, кмет на Враца, знае, че без инвестиции и държавна подкрепа неговият град ще бъде почти изчезнал след десет години.
България показва може би най-крайния случай на обезлюдяване, което опустошава голяма част от Източна Европа. Посткомунистическият преход беше особено травматичен за хората тук; през 90-те години раждаемостта спада и стотици хиляди млади хора се отправят да търсят работа в богатите страни от Западна Европа, оставяйки по-възрастните и по-малко квалифицираните в родината си.
Днес над 1 милион българи живеят в чужбина, около 700 000 от тях са в държавите от ЕС. И държави като Германия, имат застаряващо население, но дърпащата ги напред икономика им дава възможност да потърсят варианти и затова те внасят имигранти. Докато в България, където почти 60% от пенсионерите са под линията на бедността, определена от правителството на 321 лева ($ 196) на месец, това не се прави.
