Опитите на Борисов да измоли от Ангела Меркел похвали за борбата му с корупцията удариха на камък. Германският канцлер отказа да отговаря на въпросите за напредъка на кабинета в борбата с уродливото явление.
Това наложи Борисов сам да се хвали, очаквайки, че Меркел все пак ще го подкрепи. Но тя тактично замълча и в тази ситуация.
И няма как да е другояче, след като за разяждащата България корупция в германското правителство са получени десетки доклади само през 2017 г. Те стигат до Берлин по дипломатически път, чрез тайните служби, както и чрез неправителствени организации, сред които се открояват тези на фондациите „Конрад Аденауер“ и „Фридрих Науман“.
И се получават абсолютни парадокси. Борисов заявява: „Полагаме огромни усилия в борбата с корупцията. Това се вижда от всички. България се дава за пример в борбата с корупцията в много европейски държави". След това бомбастично изхвърляне премиерът ни поиска от Меркел „добронамерена помощ за правосъдната система и борбата с корупцията у нас“. „Добронамерена“, сякаш би могла да е злонамерена… След срещата в София той обяви, че е получил нейната подкрепа в България да дойдат "колеги", които "добронамерено" и "без много шум" да ни наблюдават и обучават, като влязат "в прокуратура, съд, следствие, полиция, при дознатели и където има нужда" и си дадат мнението за законодателството, в т.ч. и приетия наскоро антикорупционен закон.
Това бе нагъл опит да бъде въвлечена Германия във фалшива игра, с която премиерът да рекламира някакви бъдещи успехи и да тушира общественото недоволство. В Берлин обаче със сигурност знаят за подписания неотдавна договор между българската и руската прокуратури – от Юрий Чайка и Сотир Цацаров – нашите обвинители да се обучават на борба с корупцията в Русия, която е на 119-о място в света.
Това ако не е парадокс, здраве му кажи.
„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Тази мисъл на Бисмарк е цитирана от ръководителя на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, след негово посещение в България. И допълва: Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България липсва. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. В България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски“. Арнд е проумял неща, които Борисов продължава да отрича.
Борисов казва, че провежда реформи в страната. Казва още, че се бори с корупцията и организираната престъпност. Но това случва ли се? Този въпрос пък задава в интервю за БНР Даниел Кадик, директор на българския клон на фондация „Фридрих Науман“.
Борисов много иска да употреби Ангела Меркел и Германия за свои пропагандни цели. Той опитва да внуши, че те признават големите му „постижения“ в борбата с корупцията, преплитайки тезата с проблемите на Балканите, Турция, бежанците и пр. Иска да е герой и големият победител над корупцията, съзнавайки абсурдността на положението – хем да си самата корупция, хем нейният враг. И постепенно заприличва на онова магаре от рекламния клип на лек срещу кашлица, което олицетворява болестта. А и с хапчета тази работа не става.
Радост Велчева
