По заявка на групата на Зелените в Европейския парламент бе изготвен доклад, посветен на корупцията в ЕС. Разбира се, в него има част, в която се говори и за България.
Всъщност, страната ни присъства още в заглавието на документа - "Борба с корупцията - от обещания към действия. Обърканата борба с корупцията в България и нуждата от воля в институциите на ЕС".
В доклада, цитиран от БТА, е записано, че по показателя на "Трансперънси интернешънъл" за усещане за корупция България се справя най-зле в сравнение с всички останали държави от ЕС.Въпреки че борбата с това явление е сред водещите задачи на няколко български правителства, подходът остава почти непроменен и напоследък се политизира прекомерно.
Отбелязано е също така, че необходимото законодателство е прието, но липсва достатъчно приложение и съгласуваност между обвързаните с процеса институции.
От документа става ясно, че значително изоставаме от съседна Румъния в борбата с корупцията. Този факт е подплатен с цифри. Например през 2015 г. в Румъния са повдигнати обвинения на 1250 обществени служители (включително премиер, петима министри, 16 депутати, 97 кметове и техни заместници). В същото време у нас са обвинени едва осем души на обществена длъжност. Не е пропуснато и че в България гражданите имат най-ниско доверие в съда и съдиите в сравнение с останалите страни в ЕС.
В доклада на Зелените се отбелязва, че механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия оказа натиск България да приеме закон за борба с корупцията, който обаче не отговаря на международните изисквания и дори създава допълнителни тревоги. Вероятно е новият закон да бъде използван за оправдаване на ограничаването на критиките срещу правителството и приглушаване на опозицията.
Занапред у нас ще бъде възможно разследването на "корупционно поведение", без законът да включва определение за подобно поведение, твърдят авторите. Допълва се, че законът е насочен към отнемането на имущество, вместо да засяга конфликта на интереси на обществените служители.
В доклада се коментира и медийната среда, като се посочва, че някои български медии, уличени в нарушаване на журналистическите правила, получават европейско финансиране, за да рекламират програми на ЕС. Особена тревога будят липсата на защита на подателите на сигнали, както и ограниченията на свободата на медиите в страната.
Новият български закон срещу корупцията не предвижда мерки за предотвратяване, а цели отнемане на имущество, включително за престъпления, различни от корупция, и съдържа заплаха за преследване на подателите на сигнали. Свободата на медиите в България е опорочена заради връзките между някои медийни групи, бизнеси и политици, както и заради лошото прилагане на закона. Някои български медии полагат големи усилия да бъдат пазител на обществото и разкриха важни корупционни данни. Комисиите за финансов надзор, за отнемане на незаконно придобито имущество, за защита на конкуренцията и прокуратурата биват използвани за оказване на натиск над медии, сочи докладът.
Необходимо е самите институции на ЕС да покажат воля за борба с корупцията, добавят Зелените.
В България се наблюдава ясна политическа воля за приемане на строго законодателство срещу корупцията и това е знак за напредък, обобщават Зелените.
Те отправят няколко препоръки на нашата страна, сред които законодателството срещу корупцията и неговото приложение да отчитат международните стандарти и да не се насочват към борба с организираната престъпност и отнемането на имущество, които попадат в друга област.
Препоръчва се прокуратурата да бъде прозрачна по случаите на корупция на високи управленски равнища и да се отчита за собствената си почтеност и способност да разследва такива случаи. Заявленията за конфликт на интереси на обществените служители трябва да бъдат проверявани от независима служба.
Правителството трябва да уважава свободата на медиите, а властта на държавата трябва да бъде насочена срещу действителните заподозрени, а не да бъде използвана срещу критичните мнения и свободата на изразяване. Трябва да бъдат положени усилия за избягване на съсредоточаването на медийна собственост, се посочва в доклада на Зелените.
На равнището на ЕС липсва желание за въвеждането на общ механизъм за наблюдение на корупцията. Самата ЕК с готовност наблюдава България, но не е решена да следи корупцията в институциите на ЕС. Комисията изостави идеята да представя годишни доклади за състоянието на корупцията в ЕС, се посочва в документа.
Според Зелените е необходимо равновесие между борбата с корупцията и защитата на гражданските права, особено в държавите от ЕС с комунистическо минало, където съществува опасност за възраждане на навиците за потисничество, тайно следене, лов на вещици сред политическите и идеологическите противници. България може да използва това, че е председател на Съвета на ЕС, за да насърчи преследването на корупцията в общностните институции, предлага парламентарната група.
