Проблемите и всепозволеността във възпитанието на децата у нас, неспазването на Закона и последнитe, но поредни случаи на агресия, проявена от деца и срещу деца, пред „Фрог нюз” коментира клиничният психолог и психотерапевт в Александровска болница Елка Божкова. Тя е обществено ангажирана и в две работни групи по проблемите на здравеопазването и социалната политика в „Да, България”.
Психолозите имат спор дали агресивните прояви се увеличават в последно време. Или повече се говори за тях и се акцентира върху такива случаи.
Агресията може да бъде симптом, но може да е и нормално проявление. Всъщност, я е имало винаги. Всеки човек се ражда с два нагона, според Фройд, и единият е агресивният. Той е заложен във всеки от нас, въпросът е ние какво ще направим с него, защото имаме избор.
Можем да го вложим в спорт, в игри, някои очевидно го употребяват, за да пребиват хора по улиците, други да следят точно такива новини и случаи и т.н.
Така че въпросът не е да няма агресия, а какво ще се изправи срещу нея и това е Законът. Това е начинът да се формира един нормален здрав човек, който да умее да поставя граници на своята агресивност. От един момент нататък трябва да му е забранено да проявява тази своя първичност.
Това в психоанализата е наречено от френския психоаналитик Жак Лакан „бащина функция”. Бащата има такава роля в семейството и възпитанието на деца, но във всеки отделен конкретен случай и някой друг може да изпълнява тази функция – „да се въведе Закона”, го нарича той.
Никой не бива да си позволя произвол спрямо останалите, нужно е всеки човек да знае до къде може и къде да си поставя бариерата.
Един от големите проблеми на нашето съвремие, според мен, е наличието на голям брой учения, теории, които проповядват да не се забранява нищо на децата.
Ще дам няколко прости примера – може да се забрани на някой малчуган да бие и психически да тормози по-малкото си братче. Да не пипа сгорещен включен електрически уред, да не пресича на червено и т.н. Тези забрани са нещо съвсем нормално и поносимо, така трябва да бъде – забраните трябва да може да се понасят от психично здравият човек.
В практиката ни с психиатрични пациенти обаче често се случва да идват хора, които в детството си не са имали никакви ограничения от страна на своите родители. Това е един огромен проблем, защото агресивният нагон, който носим, трябва да се срещне с външна забрана в ранните детски години, за да може после сам да си налага границите на тези изяви. И да си казва: „Аз няма да крада, няма да убивам, няма да насилвам и т.н.”
Обаче очевидно нашето общество не работи в тази посока и това е огромен проблем. Човек, за да се формира, трябва да получава обратна връзка за това кога постъпва добре и кога – не. И в семейството и в обществото у нас няма обратна връзка за това кое е добро и кое – зло.
Смятам, че е крайно време да се промени държавната политика, чрез подходящи закони и нормативи, за да се повиши грамотността на всички по въпросите на психичното здраве, на правилно и неправилно възпитание. Хората, които работят с болни деца, да са с много високо образование и солидна подготовка. А не както е у нас сега – назначават хора с основно образование на минимална работна заплата. Тези възпитатели на деца със специални нужди обезателно трябва да минават през психична терапия, за да могат да понасят тази работа.
Записа Аделина Делийска
