Д-р Харолд Фредерик Шипман (14 януари 1946 – 13 януари 2004 г.) е английски общопрактикуващ лекар и по съвместителство един от най-известните серийни убийци на нашето време. Той е осъден по 15 обвинения и получава 15 доживотни присъди. На 13 януари 2004 г. се самоубива в затвора Уейкфийлд, без да признае или даде обяснение за престъпленията си. Според данни на следствието Шипман е убил 215
Ирина Калчева През 1970 г. Харолд Шипман завършва Медицинското училище към Университета в Лийдс и започва работа в болница в гр. Понтифракт, Йоркшир. Предполага се, че по това време той започва и да убива своите пациенти. През 1975 г. за кратко е въдворен в клиника за наркомани за злоупотреба с болкоуспокояващи лекарства. От 1977 до 1993 г. работи в гр. Хайд, Чешир, а след това основава собствена клиника на Маркет Стрийт и става уважаван член на съсловието.
През март 1998 г. д-р Линда Рейнълдс – лекар от съседна клиника – докладва пред съдебния следовател Джон Полард за високия процент на смъртност на пациентите на д-р Шипман. Тя твърди, че той ги убива, но не е сигурна дали това се дължи на небрежност или умисъл. Сведенията са предадени на полицията, която обаче не успява да намери доказателства, за да повдигне обвинение. Сред последните жертви на Доктор Смърт е здравата и енегрична Катлийн Грънди – бивш кмет на Хайд. Тя е намерена мъртва в дома си на 24 юни 1998 г., като последният човек, който я е виждал жива, е Шипман. Подозренията се зараждат, когато дъщерята на покойната Катлийн – адвокатката Анджела Уудръф – установява, че е изключена от завещанието на майка си за сметка на д-р Харолд Шипман, който получава 386 000 лири стерлинги. Полицията започва разследване, в хода на което тялото на бившия кмет е ексхумирано и изследвано. Намерени са следи от диаморфин (хероин), в следствие на което лекарят е арестуван. В дома му е открита пищеща машина – същия модел като тази, на която е написано фалшивото завещание. Тогава полицията се заема сериозно със случая и разследва представителна извадка от 15 пациентки на Шипман. Методът на действие на убиеца веднага става ясен – той предозира жените с диаморфин, подписва смъртните им актове, след което подправя медицинските досиета. Лекарят е изправен на съд на 5 октомври 1999 г. за причиняване на смъртта на 16 жени (Мари Уест, Айрин Търнър, Лизи Адамс, Джийн Лили, Айви Ломас, Джърмейн Анкрах, Мюриъл Гримшоу, Мари Куин, Катлийн Уогстаф, Бианка Помфрет, Наоми Нътол, Памела Хилиър, Морийн Уорд, Уинифред Мелър, Джоан Мелиа и Катлийн Грънди) за периода 1995-1998 г. На 31 януари 2000 г., след шестдневни разисквания, съдебните заседатели признават Доктор Смърт за виновен по 15 обвинения в убийство със смъртоносна инжекция диаморфин. Съдията произнася присъдата – 15 доживотни присъди без право на освобождаване. Д-р Шипман обаче не спира да отрича вината си и оспорва съдебномедицинските доказателства срещу себе си, а също така изтъква и липса на ясен мотив във всички случаи с изключение на Катлийн Грънди. Някои наблюдатели на случая се опитват да намерят обяснение за жестокостта на медика – според тях нуждата му да убива възрастни жени е породена от болезненето изживяване на смъртта на собствената му майка, когато той е на 17 години. Според други, убийствата са плод на стремежа му да контролира живота и смъртта. Следователите от своя страна изтъкват хипотезата, че на него просто му харесва да експериментира с лекарства. Четири години след прозинасянето на присъдата, на 13 януари 2004 г. – в навечерието на 58-ия му рожден ден – Доктор Смърт е намерен обесен в килията си. Той се е самоубил, завързвайки чаршафите от леглото за решетките на килията. Някои английски таблоиди приветстват решението му и окуражават и други серийни убийци да постъпят по същия начин. Мотивите на Шипман за престъпленията не са разкрити, тъй като той никога не прави самопризнания, а самоубийството му е изтълкувано като поредния му опит да контролира живота и смъртта, надсмивайки се над полицията. Друга възможна причина се крие във факта, че след смъртта му неговата вдовица по закон ще получава пенсия, но ако той навърши 60 години, тя губи тези пари. През 1998 г. в гаража на лекаря са открити множество бижута, за които се предполага, че са били откраднати от жертвите. Чак през 2005 г. обаче е направено запитване към близките на убитите жени и се провежда разследване. В резултат две трети от скъпоценностите са върнати на съпругата на Шипман, а една трета са продадени на търг. Само един-единствен платинен пръстен с диамант е идентифициран на базата на снимка и върнат на наследниците на мъртвата жена. Същата година в Хайд Парк в гр. Хайд е издигнат паметник на жертвите на Доктор Смърт, наречен Градината на спокойствието.
