Атентат срещу президента Георги Първанов и военният министър Николай Младенов! Бойна ракета от зенитен комплекс “Куб” бе изстреляна срещу тях на полигона Шабла, но се взриви на 500 метра от командния пункт.
Охраната на върховния главнокомандващ самоотвержено покрила с телата си държавните мъже. По случайност жертви и ранени няма. В главните роли Брат Пит, Даниел Брюл... Пардон, това са „гадните копилета” на Тарантино.
Нашата сага е в Шабла. На тамошния полигон стана издънката и можеше да бъде описана по горния начин, ако някои журналисти си бяха отпуснали фантазията. Всъщност ракетата излетяла нормално от пусковата установка, но на 50 м след нея, над морето, се самовзривила. Не се споменава обаче фактът, че на практика е била неуправляема и е могла да полети в различни посоки, включително и към командния пункт. Разминало се с взрив и подпалване на тревата на полигона, която великият български войник угасил за нула време с подръчните кофпомпи. Е, „жълтата” преса ще подпали фитила на случката, но това е друга бира.
Не стана много ясно обаче защо все пак се случи случката. Министър Младенов подсказа, че това е знак за подмяна на старата техника, което означаваше, че не розови беемвета са нужни на войската, а модерно оръжие.
Руски сайтове обаче схванаха съвсем точно посланието му и описаха нещата така: Самоходният ракетен комплекс "Куб" (2К12) е предназначен за защита на пехотата и танковете от въздушни нападения от малки височини. Разработката на ЗРК „Куб” е разпоредена с Постановление на ЦК на КПСС и МС на СССР на 18 юли 1958 година. Сиреч преди 51 години! Ракетите били внесени у нас през 1985 г. Ще припомня, че предната година у нас се е играло учението на Варшавския договор „Щит 84”, на което станало ясно, че сме зле окомплектовани със зенитни ракети. За следващото учение „Гранит 85” съветските партньори ни изпратили нови. Пазим ги и до днес, защото просто нямаме други. Въпросът е как се съхраняват тези стари ракети. Вино и пури се пазят при определена температура, какво остава за подобно въоръжение. Но кой знае...
Зад този инцидент, изправил на нокти висшите ни военни и държавния глава, наднича разгащеното управление на армията през последните години. То би могло да се опише чрез солени шегички за скъпите тенджери, които откри Бойко Борисов в МО, чрез противозачатъчните на жените-военнослужещи, манджата и секса в армията и последиците от тях. Изглежда смешно, но не е.
Нагледахме се на абсурдни действия и приумици на „парашутисти” в Българската армия. Тя бе орязана до 34 000 щика, лошо въоръжени и още по-лошо командвани. Социалните и политически експерименти в обществото смазаха до неузнаваемост и боеготовността на войските. Вместо с „щит на Родината и мира”, се обзаведохме с армия, опасна сама за себе си и за всички българи. Под грифа „секретно” партиите разграбиха най-апетитните имоти и терени на МО, а сделките за модернизиране на самолети, вертолети и кораби направиха няколко приближени до властта бизнесмени милионери. Други милиони бяха „усвоени” от посредничество при закупуване на неподходяща техника и въоръжение на цени, които биха изпотили и арабски шейх.
За да върви далаверата бе провеждана и съответна кадрова политика - на възлови постове се поставяха послушни некадърници. Стигна се дотам да не могат да се формират няколко роти за мисии зад граница и за парадите на жълтите павета. В по-срамна и позорна ситуация армията ни не е била никога. Добре все пак, че сме в НАТО, защото иначе всеки съсед можеше да експерементира с успех някои идеи на наша територия... (Не че сега не става, но поне само на „тихия фронт”.)
Батаците в държавата са огромни. Вижда се какво наследство е оставила и тройната коалиция. Но ако се уважаваме като нация, не е лошо да погледнем и към армията си. Нека виновните за золумите да отиват на съд, но в същото време да се прегледат всички договори, да се търсят начини за реформа и модернизиране на войската. Не е военна тайна, че от над 90 на сто от бойните ни самолети не могат да излетят, а прехвалените Кугъри са без специално оборудване. Което превръща БА повече в келнерско-слугиински корпус за поднасяне на шампанско и чер хайвер на елита в резиденция „Лозенец”, отколкото в боеспособна армия. При това положение „атентатът” все някой ден ще успее, както стана лани в Челопеч.
Едно време имаше виц. Правец се готвел да посрещне своя съгражданин Тодор Живков. По едно време почна заря и се чува силен гръм. Баба пита съседката:
- Какво става?
- Наш Тодор си идва и го посрещат...
След минута се чува втори гръм.
- Какво става? - пита отново старицата.
- Нали ти казах - наш Тодор си идва...
- Че не го ли улучиха от първия път?
Което показва, че с ракетите, гръмовете, зарите и фойерверките трябва да се внимава.
Севт ІІІ,
Тракийски цар
P.S. Гафове стават навсякъде, но е добре да си подготвен. Някога, по време на Троянската война, наши момчета помагаха на цар Приам с позлатени колесници и бели коне, които онзи слепец Омир описа доста поетично, сякаш ги е видял наживо... Нейсе. Та да ви кажа, какво е значението на техниката. Когато онзи тарикат Одисей измисли Троянския кон и го вкара в Троя – малцина оцеляха. Нашите момчета обаче се върнаха живи и здрави. И знаете ли защо? Защото им бяха бързи конете и добре смазани колелата на бойните колесници. А вятърът трудно се стига, от мен да го знаете!
