По конституционни и основни права в общия случай референдуми не се провеждат, те са изключени от възможността за гласуване на гражданите.
Това обясни пред БНР Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет, след като ГЕРБ отложи ратификацията на Истанбулската конвенция, а БСП предлага референдум за документа. Не бих подкрепил провеждането на референдум по този въпрос, посочи Славов:
Не мисля, че провеждането на референдум по такъв въпрос е добра идея от чисто конституционна гледна точка. Има реална опасност един такъв референдум да влезе в колизия с Конституцията, защото самата тя гарантира голяма част от правата, уредени в Конвенцията. Има и други международни актове, гарантиращи част от тези права. Тоест, ние какво ще питаме българските граждани – да се гарантират ли права, които вече са гарантирани от национални и международни актове, посочи той.
Формално погледнато, тъй като конвенцията е международен акт, законът за прякото участие предвижда възможност преди ратификацията на един международен договор да може да се проведе референдум, но тази възможност по принцип се използва за международни договори, които имат политически или военен характер, които предвиждат членство в някаква международна организация. За мен екстравагантна е самата идея по международен договор, който урежда основни права на човека, да има гласуване на референдум. От тази гледна точка аз виждам по-скоро колизия с Конституцията, смята Славов.
Има възможност, ако парламентът все пак вземе решение за провеждане на референдум, Конституционният съд да се произнесе дали едно такова решение е конституционосъобразно, потвърди Славов.
За съжаление, институциите в този случай не си свършиха добре подготвителната работа - всяко въвеждане на международна конвенция е съпътствано с разяснителина и образователна кампания, както и с публично представяне на пакет от промени във вътрешното законодателство, изтъкна още той.
Проблем в тази конвенция наистина няма - говоря от гледна точка на принципи на правото, на защита на конституционни права, но очевидно съвсем целенасочено в българския дебат бяха вкарани теми, които ги няма в Конвенцията: това са темите за тъй наречения трети пол, за гей браковете. И очевидно тези групи, които вкараха подобни теми, постигнаха своята цел. Всъщност дебатът беше не дали да се ратифицира Конвенцията, дебатът беше за упадъчното въздействие на Европа в България, коментира още преподавателят.
Произнасянето на Конституционния съд за съответствие на Конвенцията с Конституцията преди ратификацията, е достатъчно авторитетен и сигурен механизъм за изчистване на възможни колизии, смята Славов. По думите му, това е най-чистият механизъм. Славов допълни, че може да се използва и вариантът с обяснителната декларация при ратификация.
Все пак имаме конституционни процедури и по-добре е те да бъдат спазени, а организаторите на тази истерична кампания, която се проведе в момента, до голяма степен си изгърмяха патроните. Не бива да имаме съмнения, че това беше организирана кампания, която постигна своите цели. Имаше няколко различни посоки, но със сигурност, включително като опорни точки, подобна кампания се е провела в Армения, много подобна като тази, като основни послания.
Истината е, че в едно общество, което не е напълно ценностно интегрирано в европейското културно пространство, подобни дебати са възможни. От друга страна чувствителността по част от поставените въпроси, които не са в Конвенцията - именно трети пол и еднополови бракове, е легитимна чувствителност, доколкото подобни дебати не се водят в България и лесно може да се манипулира публичното мнение.
