15-ото правителство в най-новата ни история от 1990 г. насам оцеля след поредния политически нескопосано подготвен вот на недоверие. Демек, Корнелия Нинова, която се канеше мъжки да си говори с Бойко Борисов, му връчи едни „15 лалета“ като в онази глуповата, но емоционална и мелодична песничка на Мими и Развигор и практически бетонира управлението.
Защо обаче се случва все така, че подобни вотове се пръвръщат във водевили, е въпросът, който би следвало да засяга всички ни. Затова и дни след гласуването коментарите продължават.
Уж недоволните от властта на ГЕРБ и ОП са много, критикуват, подскачат, протестират, мрънкат и в крайна сметка само хвърлят „прах във вятъра“...
Не им иде на акъл да речем да се обединят, за да постигнат някакъв практически и рационален резултат. Вместо това се дърлят за всевъзможни щуротии на принципа „всяка коза за свой крак“ - и в парламента, и извън него.
В резултат Борисов управлява трети мандат. Въпреки протестите и вотовете, които от време на време му спретват.
По аналогия се сещам за правителството на Любен Беров, танцувало коалиционно на политическата сцена много по-кратко - приблизително 2 години от 1992 г. до 1994 г.. Този кабинет тогава оцеля след цели 6 вота на недоверие, организирани от СДС.
Но далеч по-показателно е сравнението с вота на недоверие, проведен горе-долу по същото време - през януари, но миналата година в Румъния. Северните ни комшии показаха, че са ни задминали по желание да ометат крадливите и лъжливите си политици и това правилно бе отбелязано в докладите, които пишат за нас и тях поредните ни „събратя“ - от ЕС.
Румънската икономика се справя добре, отбелязвайки най-бързия растеж (5,6%) в ЕС през първото тримесечие за 2017 г. , а усилията за борба с корупцията продължават и имат резултати.
Пък ние тук слушкаме, а някои и папкат.
Впрочем, в най-новата ни история са правени десетки вотове на недоверие, все неуспешни. Защото в България този иначе демократичен способ за изразяване на различномислещите е напълно опорочен.
Както и референдумът да речем, който бе така изопъчен, че у нас има само пожелателен, но не задължителен характер. В този смисъл е напълно безсмислена фразата „Глас народен – глас божи“.
Корнелия Нинова и антуража й се провалиха и то по категоричен начин, според всички политолози и социолози, които коментираха вота като предизвестен.
Провалът обаче не дойде без „помощта“ на ДПС, които хем ги боля, хем ги сърбя – хем за пореден път не направиха нищо полезно.
Социалистите пък полегнаха върху левите си кълки и пуснаха на преден план да се бие сал една Елена Йончева, на чийто кураж може да завидят много мъже. За справка – Елена дори не е член на партията, тя е от гражданската квота на партията, но единствена показа някаква конкретика за необятната корупция, разкапваща като проказа държавата.
Милтън Фридмън, който получи Нобелова награда за икономика казва, че „Корупцията е средство, чрез което държавата скрито регулира пазара“.
Борбата срещу нея няма как да се води от хора, които вече близо три десетилетия се въртолят в управлението на държавата ни на различни нива.
Затова сега е нужно обединение на недоволните, които наистина искат промяна. Дори съм убедена, че във всяка от сегашните партии има и читави хора, познавам такива.
Така че, недоволни от всички партии, от безпътицата в държавата, вместо да мрънкате, защо не се „съедините“, бе!
Аделина Делийска
