При отчета за едногодишната си дейност президентът Румен Радев засегна и въпроси, свързани с НСО. От думите му прозвуча недоволство, че му липсват инструменти за контрол над дейността на тази служба. Това съвпадна с информациите, че шефът на НСО е разследван за закононарушения.
Възникна въпросът дали сме на прага на пореден скандал със службата и възможни промени, или отново виждаме буря в чаша вода.
Още когато се приемаше законът за НСО имаше предупреждения, че с него се цели възраждане и затвърждаване на практики от времето на тоталитарната държава. Те се потвърдиха. Сливането, от една страна, на апетита за привилегии на политическия елит, със сенчестия инструментариум на специалните служби- от друга, доведоха до "узаконяването" на явлението НСО, което няма аналог в демократичния свят.
НСО не е просто специална "служба за охрана". Това е едно уродливо явление, което се характеризира с няколко основни черти: на първо място- безконтролност, на второ- вредност за обществения интерес и на трето- неморалност.
"Безконтролност" на първо място може да се нарече отказът на предишния президент Плевнелиев, както и неуспехът досега на Радев да се пребори с това явление, с тази фрапираща злоупотреба с обществен ресурс.
Странно е, защо президентът Радев толкова късно констатира, че има нещо гнило около подчинеността на НСО и контролът върху нея. Това е служба недвусмислено към президентството, на която е поверена неговата сигурност като държавен глава. Тази службата е негово ежедневие. Това оставя впечатлението, може би погрешното впечатление, че неговата реакция е по-скоро продукт на битов проблем покрай някоя "услуга" на НСО, отколкото на принципно възражение.
Споделям мнението, че по закон НСО е еднолично подчинена на президента, че той има всички необходими лостове за влияние и контрол над нея, както и че носи отговорността за всичко което се случва под нейния похлупак. Президентът твърди, че няма такива лостове, но това изглежда повече като бягане от отговорност. Да, вярно е, че има някои двусмислени текстове в закона, но ако това чак толкова пречи да изпълнява задълженията си, той отдавна трябваше да поиска тълкуване на Конституционния съд. Като се имат предвид огромните пълномощия на НСО, тази специална служба нито ден не трябва да виси в правен вакуум, без подчиненост и контрол. Не може институциите да си прехвърлят отговорността за нея като горещ картоф.
Някой би казал, че има неясноти около приложението на закона за НСО, както и че било предвидено службата да се контролира от парламентарна комисия. Определено може да се твърди, че парламентарният контрол е една от уловките в закона, които нямат правна стойност и са само пожелателни.
Парламентът няма нито право, нито инструментариум да контролира ефективно служба към президентската институция и затова никога не го е правил по същество. Обратно, в съответствие с чл. 102 ал. 5 от конституцията, това е изрично пълномощие на президента. Такива пълномощия са предвидени и в чл. 7 на Закона за НСО.
Затова се налага мнението, че на президента просто му липсва решителност, причините за което засега нямат обяснение.
Проблемът едва ли е в липсата на добра юридическа експертиза в президентството. Очевидно има различни гледни точки по въпросната безконтролност. Юристи с доказан авторитет подкрепят тезата, че съществуващата законова и нормативна уредба дава достатъчно пълномощия на президента спрямо НСО. Но в края на краищата, ако съществува такъв, той спор може да се реши и от Конституционен съд, ако има желание за това.
Принципният въпрос в случая е, че не може да има специална служба, която не подлежи на никакъв контрол и не е известно кому е подчинена. Не може да има специална служба за която никой не носи отговорност. Това противоречи на принципите на държавността.
Очевидно има истина в твърденията, че в закона умишлено са заложени някои капани на двусмислие и безотговорност, за да продължава явлението НСО да съществува, в интерес на безпросветната част от елита, за която привилегиите и обгрижването е признак на престиж и социален статус, както и в интерес на онези сенчести кръгове, които дърпат конците зад видимата политическа сцена. Вместо да разчиства тези капани обаче, президентът не бива да се оправдава, че е паднал в тях и е безсилен.
Една от сериозните опасности от безконтролността е използването на НСО за политически цели, тъй като тази служба е една опасна смес от зависимости и симбиоза. От едната страна на тангото е политическият елит, който прие закона за НСО изключително и само в своя полза и против обществения интерес.
От другата страна е НСО, което само си написа този закон, като опит да гарантира своето бетониране и дълголетие. Както казват хора с по-дълъг политически опит: "пуснеш ли веднъж НСО под юргана, зависимостта ти е гарантирана".
Всичко това позволява НСО да се използва и като инструмент в политическите борби, което е противоконституционно по принцип. Всички си спомняме, като един от примерите, случая с вътрешнопартийния преврат в ДПС, когато беше свален Местан. Някои биха казали, че това е било в интерес на държавата. Може и така да е, но факт е, че за това сваляне беше използвана и НСО. Играта с охраната на Местан, "тук има там няма", бе инструментът, който го тласна "в изгнание" в турското посолство. Използването на службите за вътрешнополитически цели е противозаконно. Интересното е, че самият Местан, разказвайки подробно за този епизод, пропусна важния политически извод.
Колкото и да се засекретява дейността на НСО проблемите около нейната безконтролност и възможни злоупотреби, в т.ч. с политическа цел, рано или късно изплуват. Затова действията за защита на законността и обществения интерес нямат алтернатива.
Като принципал на службата президентът трябва да има смелостта, образно казано, "да влезе" в НСО. На първо място да поиска подробна информация, как през последните години са взимани решенията за охраната на различните лица от т.нар. "тричленка": шефът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.
Тези решения трябва да са в архива, защото касаят материални и други организационни аспекти. Тричленката взима решението за охраната на базата на писмен документ, който има инициатор, един от тримата, както и мотиви. Така ще стане ясно кой и защо е охраняван, или му е свалена охраната, по чие предложение и т.н. Но това е само ако президентът поиска. Има и други въпроси за разнищване. Не случайно и БСП, настояват той да направи "ревизия" на НСО, каквото и това да означава. Така че, топката изцяло е в неговото поле.
Що се отнася до твърденията, че може да му бъде отказано, те са напълно несъстоятелни. Не бива да се забравя, че освен всичко друго, президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и в мирно време, а НСО е военизирана служба и част от въоръжените сили. Отказ би означавал неизпълнение на заповед, оттам- моментален указ за уволнение, дисциплинарна и друга отговорност и т.н. Още по-тежки биха били последствията, ако се окаже, че липсват документи и т.н.
Досега ръководството на НСО отказва за отговори на обществения интерес за отчетност с аргументите на секретността на дейността си. Да, те са валидни, дотолкова, доколкото касаят конкретни планове, методи на действие и други специфики на работата на службата. Принципната оценка на президента, че решенията около използването на ресурсите на НСО са били правилни, или не, обаче не може да бъде тайна.
Липсата на тази принципна оценка прави президента съучастник в нещо, което за обществото единодушно е неприемливо. Не бива да се забравя, че има няколко случая с охранявани лица, извън списъка на изрично посочените в закона, за които обществото отдавна очаква отговори, на първо място защото плаща за това. Но, разбира се, въпросите около т.нар. "ревизия" на НСО далеч надхвърлят мотивите за предоставяне на съответните "услуги" на едно или друго лице и касаят въобще пороците на съществуването на такава служба.
Нужда от адекватна охрана на държавния глава, на премиера и донякъде- на председателя на НС има. Но не може това да се оправдае с 1200 души и бюджет от 40 млн. лева. Когато антитерористичните сили на държавата, които трябва да ни пазят всички нас в момента са в пъти по-малобройни и с поне 10 пъти по-малък бюджет. Затова моята отдавнашна позиция е НСО да се преобразува в Национална антитерористична служба, която да работи в полза на обществото, вместо да изпълнява прищявките на разглезения ни политически елит.
Що се отнася до моралните оценки на явлението НСО, при всички условности, не е морално защитниците на границата, даващите бойни дежурства ден и нощ, в студ и кал, полицаите на улицата, въобще масата жени и мъже в униформа да получават в пъти по-малко, като заплати и привилегии от служителите на днешното НСО. Не може офицери да служат като портиери, шофьори, сервитьори и камериерки, както е в НСО, вместо да ръководят дейности, пряко свързани с националната сигурност.
Това е разхищение на талант, който така липсва в оперативните подразделения. Не може началникът на НСО да носи званието "генерал-лейтенант", което, по всеобщо мнение в професионалните кръгове е пряко посегателство върху честта на пагона, и което при това му бе връчено в ярко нарушение на законите…. А когато всичко това се случва на фона на крокодилските сълзи, които леем за армията и полицията- то не е морално на квадрат.
Нуждата от радикално решение на случая с НСО отдавна е назряла. Изглежда, че дните на днешния началник на НСО са преброени. Но просто смяната му с друг няма да реши проблемите. И най-честният, и най-добрият да дойде, каквито безспорно има, явлението НСО ще ги поквари. Защото проблемът е в системата, а не в личността. Единствения правилен път е преобразуването на НСО в национална антитерористична служба, която да пази обществото и разбира се, с един разумно малък елемент в нейния състав- две-три висши длъжности в държавата.
Що се отнася до останалите функции на днешното НСО, неговата стопанска и логистична дейност, поддръжката на резиденции, ловни стопанства, обгрижване на депутати и министри и други от т.нар. "протоколен списък", ако въобще е нужна и в такива размери, тя трябва да премине към дирекция в Министерски съвет.
Тази дейност няма нищо общо с националната сигурност. Министрите си имат министерства с бюджет, в т.ч. за транспорт. Същото се отнася за Народното събрание, за съдебната власт и пр. България трябва да дава пример за това, как политиците на най-бедната страна в ЕС вършат работата си скромно, според чергата, а не като шейхове от петролните монархии. Сега сме станали за присмех и подигравки, като страна от третия свят- на гол тумбак чифте пищови.
Аргументът, че НСО "не трябва да се пипа" заради европредседателството не е сериозен. То така или иначе скоро свършва, а реформата на НСО трябва да се гледа в средносрочна перспектива.
През това време трябва да бъде постигнато необходимото обществено и институционално съгласие за да се отправи явлението НСО към миналото, където принадлежи.
Трябва да се променят и някои закони. Ако има политическа воля и обществен интерес това може да стане до края на годината. И разбира се всичко зависи от инициативността и решителността на президента. Всъщност, който и да подеме инициативата, защо не и премиерът, ще получи сериозна обществена подкрепа. В това няма никакво съмнение.
Бойко Ноев - бивш военен минитър и посланик в НАТО
