Имаше идея на пет нива да се противодейства на корупцията, но не се прие. Това каза пред Фрог нюз бившият шеф на НСБОП, НСО и БОРКОР ген. Румен Миланов. Ето какво сподели той по повод новосформираният антикорупционен орган:
- Г-н Миланов, отскоро започна работа единният антикорупционен орган. Вярвате ли, че благодарение на него страната ни най-после ще се справи с корупцията?
- Ако имам някакви възражения към тази структура, то те са свързани с качеството и ефективността на работата й. Корупцията е сериозен проблем и само бъдещето ще покаже дали въпросната институция ще заработи, така както всички хора очакват. Събирането на много разнородни по своя характер и функция звена крие известни опасности за тяхното бъдещо сработване.
- Колко време ще е нужно?
- Поне около три години. Спомням си, че когато в Чехия през 2012 година се създаваше спецструктура за киберсигурност, прогнозата беше, че ще започне да „дава плодове” чак пред 2015 година. Там, между другото, се работи изключително системно. Не е като у нас-на юруш.
- Вие сте бил директор в МВР, след това оглавихте и БОРКОР. Защо в България няма кой знае какви успехи с борбата с корупцията?
- Проблемът с корупцията е световен, но измеренията му у нас са твърде тревожни. Напоследък все си говорим за корупция по високите етажи. А какво се случва по ниските етажи?! Убеден съм, че е интересно да се види.
- И какво се случва там?
- Явно е, че корупцията се шири. И за да стигне до високите етажи, трябва да се мине през ниските, казано образно. Вижда се, че липсва решителен и ясен модел за противодействие на корупцията. И в това е генералната ни грешка. Безспорно щетите от корупцията по високите етажи са мащабни. Но сумарната щета от корупцията по ниските етажи може да се окаже много по-голяма. Щом управляващите създават орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, това означава, че признават за съществуването на този проблем. Чудно ми е обаче, кой ще се бори с корупцията по ниските етажи, защото именно тя притеснява ежедневно обикновените хора. Парадокс е, че за едното се създава специален орган, а за другото-не. Това значи ли, че на единият фронт ще воюваме с корупцията, а на другият ще я оставим да си се шири повсеместно? Към управляващите трябва да се гледа с по-висока степен на внимание, защото в техните ръце са съсредоточени ресурсите на страната и именно това създава съмнения и предпоставки за злоупотреби. Затова по проблема с корупцията трябва да има единна опозиция между управляващи и опозиция. В противен случай битката е обречена на неуспех.
- Властта много често декларира, че има воля да се пребори с това зло. Вие вярвате ли на такива думи?
- Щом се прави закон, значи има воля. Друг е въпросът доколко тази воля ще бъде ефективна и докога ще се прилага. По този проблем трябва да се работи с години. Няма да стане нито за 5, нито за 10 години дори.
- Имате ли усещането, че със създаването на антикорупционният орган, властта ни хвърля прах в очите?
- Има един много смущаващ момент. Идеята да се съберат няколко структури с разнопосочна дейност, донякъде дублира идеята за закон на г-жа Меглена Кунева. Тогава, обаче имаше лют отпор срещу него, както от страна на управляващите , така и от опозицията. Сега, обаче се приема този модел. И друго нещо ми прави впечатление . През първите една-две години управляващите се обръщат с огромно внимание към експертите. Впоследствие самите те стават „по-големи експерти” от тях. Това е несериозно.
- Много спорове имаше за това кой да назначи председателя на антикорупционния орган-президента или парламента. Вие какво мислите?
- Въпросът е деликатен и за това към него трябва да се подходи балансирано. Ясно е, че управляващите ще сложат свой човек на върха. Но заместникът му може да е от първата опозиционна политическа сила. Този модел се практикува в много страни, не сме измислили ние топлата вода. Ако се приложи друг модел, съществува реална опасност той да се деформира. БОРКОР трябваше да координира работата на службите, които се занимават с борба с корупцията. Този орган беше в изпълнителната власт под ръководството на премиера. Нещата, обаче не сработиха. А имаше много добри идеи за него.
- Коя е причината БОРКОР да не може да действа както е било замислено?
- Попречи нежеланието да се систематизира работата по противодействие на корупцията. Трябваше да се прави анализ на процесите и събитията, за да се даде обективна оценка на проблема. Беше важно да се знае къде отиват ресурсите. Идеята беше на пет нива да се противодейства на корупцията. Но явно този модел не се прие.
- От властта ли дойде отпора?
- Явно, че този въпрос не е бил на дневен ред.
- Какво се случва в момента с БОРКОР?
- Сега тази структура диша, колкото да не умре съвсем.
Интервю на Катя Илиева
