Българската православната църква и народът ни почита днес паметта на Свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба.
По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.
През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.
Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари.
На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.
Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.
