Главният секретар на МВР Младен Маринов се издъни за ареста на наркобоса Златомир Иванов- Баретата и неговите авери. Часове след като Фрог съобщи за задържането на бандата му във връзка с отвличането на Адриан Златков, Маринов подведе медиите, без да му мигне окото, като отрече за акцията. Така най-високата професионална фигура във институцията за секунди смъкна с няколко пункта от повяхналото й доверие.
По всичко изглежда, че Маринов не си дава зор, да работи за имиджа на МВР. Казват, че за съвсем друго бил сложен там от еди-КОЙ си, но това е съвсем друга тема. Вместо да каже истината за арестите, след като вече се разшумя, Маринов, известен повече като шофьор на подземния бос Мето Илиенски, предпочете да заблуждава до последно. Не сметна за нужно и да се извини. Но за това се иска първо- морал и второ- топки. Наслушали сме се на наивните обяснения при подобни гафове. Съвсем предсказуемо е да ни пробута нещо от рода на: „Не мога да оглася данни от провеждаща се акция” или пък „Прокуратурата е господар и тя решава кога и как”. И за да докажем, че това е само ала-бала, ще върнем лентата с месец назад, когато един обезумял мъж уби петима души в Нови Искър. Минути след като се разбра за трагедията, шефовете на МВР и държавното обвинение ни наговориха куп лъжи, които впоследствие бяха опровергани от самите тях.
Така излиза, че за едни хора може да се говори какво ли не, а за други да се мълчи. Усещането, с което останахме е, че на главния секретар не му е по вкуса да се споменава за Златан. Дали пък Маринов не го е шубе от бандита, за когото се разказват страховити истории? Едва ли, като се има предвид, че всички служби са му в краката и може за нула време да „сгъне” когото си ще. По коридорите на МВР се шушука, че двамата се познавали, дори учили заедно за известен период от време. От години били и близки приятели. Ако е така, току- виж се пръкнали разни други потайности, дето не са за пред хора! Като например тази - кой от кого изпитва почит, уважение и респект- Баретата към Младенов или обратното. За второто си плюйте в пазвите. Доста слухове в България се оказват верни в един момент.
Златко Баретата се отърва от наказателно преследване, за разлика от дясната си ръка Иво Ториното. Поне засега е така. Това беше изрично подчертано в медиите, досущ като спусната опорна точка. Сакън имиджа на осъдения бандит да не се накърни. За никого от подземния свят, обаче не е тайна, че Ториното не може да „пръдне”, с извинение, без благословията на шефа си, камо ли на своя глава да участва в отвличане. В тази група правилата са железни. Ако някой пък се обърка и вземе, че ги наруши, се действа по друг ред - още по-железен. За това и всички се усмихват снизходително на обвинението на Ториното, който уж действал като „помагач на неизвестен извършител”.
В една запомняща се изповед на Златко Баретата по БТВ преди години той казва: „Да предположим, че аз съм наркобос и контролирам нещо. Утре мен ме няма, всичко може да се случи и аз да бъда задържан. Значи, мен ме няма теоретично и от утре какво става? Край, оправихме нещата – няма наркотици, няма дилъри, няма наркомани, всичко е мирно и кротко в тая държава и тръгва по мед и масло. Ако предположим, че аз съм наркобос, каква е моята задача? Моята роля би трябвало да е да не се стига до никакви ексцесии на улицата”.
Това последното е основна задача и на Младен Маринов. Дали пък със Златко Баретата не са станали съмишленици в тази благородна кауза?!
Невена Миткова
