Като меча услуга за самия премиер определя реакцията на медиите, които изцяло са минали на суперлативи към правителството и са захаросали министър-председателя. Според медийния експерт Георги Лозанов липсата на критичност е изключително опасна.
Интервю на Васил Василев
- Трябваше ли денят на национален траур да бъде обявен на 6 септември вместо на седми и как определяте действията на църквата и държавата в един такъв трагичен момент?
- Не мога да правя такива рационални коментари в такъв ден (б.р. - Денят на национален траур). В Македония вчера беше обявен ден на траур. Каквито и аргументи да се извадят за случая, при всички положения остава тезата, че траурният ден трябваше да се обяви още веднага. Всяко отлагане, независимо от логиката, ми се струва неуместно. Най-важното в случая обаче е опитът да се мистифицира трагичното събитие като наказание. Подобно отношение на църквата и намерение да линчува хората вместо да им съчувства и да им помага духовно, е притеснителен. Тревожно е, че не се говори за истинските причини и следствия, предизвикали инцидента, а за митични абстракции.
Аз приех реакцията на Църквата срещу концерта на Мадона. Тя е нормална, както и обратното – защитниците на певицата застанаха яростно зад участието й в България. В съвременния свят и култура има несводими гледни точки, което от погледа на църквата отсъства. Аз дори се зарадвах, когато Патриаршията реагира срещу концерта на Мадона. Тя самата прави всичко възможно да изнерви църквата и да я предизвика срещу себе си. Това е и работата на свещениците – да не се правят, че това явление не съществува. Но изведнъж, да обясниш на хората трагедията с Мадона, и да я направиш още по-непоносима психологически и човешки, не мога да го разбера. Това е заемане на фалшива поза. Отец Николай, да е свято името му, няма право да постъпва така. Става дума за евтини номера от страна на църквата. Това фалшиво представяне на истината разсейва търсенето на истинската причина за инцидента в Охрид, където загинаха 15-те наши сънародници. Там са се случили тежки потъпквания на правила. Ходил съм в Охрид и съм виждал тези техни превозвачи, които впрочем са като нашите. Предлагат евтини екскурзии, които излизат многократно по-скъпи заради риска, който хората поемат.
- Адекватен ли беше президентът Георги Първанов с оглед на вашата теза за неговата оставка преди злощастния инцидент с влака София-Кардам, когато имаше съмнения, че държавният глава е ходил на лов?
- Той се развива, имайки пред вид, че миналата година при трагедията с влака до Кардам ходи на лов. Направи крачка напред. Македонският министър на транспорта даде един пример на своите български колеги с това, че си подаде оставката. Макар че и той можеше да си измисли 100 довода, както тук се прави – „не сме пряко отговорни за случилото се.” Важна е за мен символиката в поведението на властта. Има един символен аспект, който е свързан с начина, по който постъпваш. Първанов отиде в Охрид същата вечер, взел си е някаква поука, но жестът ще си остане неубедителен. Президентът не убеди обществото в искреността на своите намерения.
- Наблюдателите обаче твърдят друго. Първанов е отишъл в Охрид, за да види пострадалите, които са изчаквали неговия полет близо час, за да се качат в правителствения самолет за България.
- Трябва в такива моменти да проличи човешката мотивация – нито да си безразличен към трагедията, нито да направиш жест само заради задължението, че си президент. В това е силата на една политическа фигура, където Бойко Борисов е най-добър. Той умее да показва на хората емоции, близки до техните. Но мисля, че всичко в цялата трагедия опира до един геополитически контекст, в който трябва да се акцентира на разкриването на виновниците в трагедията в Македония. Там всъщност е разковничето на проблема, но и да се запазят дипломатическите взаимоотношения между двете страни. В крайна сметка не сме тръгнали на война…Според мен за този аспект беше намерен точният подход. Разбира се чрез определени персонални говорители се направи опит да се прокарат други македонистки разбирания.
Мен лично ме подразни, че още в събота медиите започнаха да хвалят властта за намесата й при трагедията. Дали тя е адекватна или не, не е работа и предмет на коментар на медиите, които раздадоха захарчета на правителството. На фона на човешка трагедия да хвалиш няколко политици, че са си свършили работата, което е тяхно задължение, е грозно!
- Говорейки за медиите и за властта, навлизаме в една доста широко дискутирана тема – изцяло ли се обърна българската журналистика в полза на правителството?
- Медиите се обърнаха, видимо, доста категорично. Получи се обаче нещо много странно. Обикновено журналистите застават зад победителя твърдо още преди изборите. Въпреки че Бойко Борисов е най-големият любимец на медиите през прехода, те започнаха да стоят двойнствено преди самите избори. Имаше известно охлаждане, което след това прерасна в едно медийно фаворизиране. Това, разбира се, не е никак полезно – нито за медиите, нито за властта. Тя пое ангажимента да доведе до някакво възмездие по високите етажи и в подземния свят. Т.е. това е една полицейска програма на властта, в добрия смисъл на думата. Най-после да се появи „доброто ченге”. Големият риск при такава ситуация е да не се загуби демократичният характер при управлението. За тази цел е много важно поведението на медиите, които много ясно трябва да застанат в много ясна критическа позиция спрямо правителството, което засега не се вижда. Самият Бойко Борисов трябва да е наясно, че от захаросаната медийна подкрепа фигурата му на министър-председател губи тежест в обществото. Колкото и да звучи парадоксално, голямата медийна услуга към Борисов е аргументираната критика. Не говорим за компроматите. Ако има приятелски медии, то те трябва да му направят именно тази услуга. Ако има правителства, на които трябва да се дават първите 100 дни, то на Бойко Борисов трябва да му се вземат. Това е жестът към Борисов.
- Още повече, че в парламента няма опозиция…
- Т.е. медиите трябва да изиграят и тази роля, защото те са жокер. В една среда, където има дефицит на демокрация, медиите трябва да компенсират тази липса, това им е работата. От тях зависи много качеството на властта.
- Вече започва новият ТВ сезон. Какво можем да очакваме от реалити предаванията?
- Класическият модел е „Биг Брадър”, но той се изчерпа. В момента виждаме едни надстроени реалита. Реалити плюс още нещо.Белите мишки доскучаха. Задачата на продуцентите е да разширят таргета, а това става чрез нови елементи – били те песни или танци. Натрупване на сложност в подобен тип предавания е напълно нормален цикъл. Според мен те обаче са минали своя пик и реалито ще стигне нови рейтингови върхове, напускайки екрана и засягайки живота на участниците,
политиците и пр. В този контекст опитът на Нова Тв може да направи голям пробив с новото си предаване „Часът на истината”. Ако това бъркане в човешките съдби започне да засяга политици и едно откровено говорене, което до сега е непознато за традиционната медия, а по-скоро е в интернет, ще вдигне страхотен шум и реакции, стигащи до съд. Очертава се това да е новият тип реалити.
- Хубаво ли е за българския ефир да има толкова много реалити продукции?
- Реалити-предаването показва един тип формирани социални отношения, доста лабораторно. То е грозно като видимост. Ние сме склонни да обвиняваме самия формат и телевизията. То обаче представя по-интимно гледките в българското общество. Но е много полезно. Реалито е погледът, при който другите формати не достига. То е един експеримент, в който се появява картина в по-дълбинните сфери на мотивация. То не е никак безобидно от ценностна гледна точка. Разбираш много за съвременния човек доста повече отколкото като неговата публична роля, която повече или по-малко играе фалшиво.
- Направиха се трансфери между Btv и Нова ТВ. На какво се дължат те?
- Това е една безсмислена конкурента битка, защото тя ще доведе до изтощаване на медиите. Предполагам, че това е пряко свързано с мълвата, че Btv се продава и има опити телевизията да се направи доста по-гледаема, за да се продаде на една висока цена. Самата Нова ТВ се продаде също по една неубослована цена за нашите ширини. Случва се „аз ще ти продам това срещу онова”...
- БНТ1 този месец навършва 50 години от създаването си. Как стои на сцената бившият Първи канал на фона на безмилостната конкуренция?
- Двете национални телевизии дръпнаха в посока на реалита като стилистика, която започна да се прави. Дори сутрешните им блокове започнаха като една реалити продукция. Имам предвид сутрешния блок на Нова, където има поведение между водещите, което създава интрига в самото студио, както в къщата. Бареков създаде нова рубрика „На Барекадата”, която има несъмнено елементи на реалити. Бяга се от модела на традиционната форма на публицистика. В това отношение очаквам от БНТ1 да създаде много мощни и честни публицистични предавания – едно за разследваща журналистика, едно ежедневно коментарно предаване, сериозно, с експерти, където е мястото на подобен вид продукции. Но това за съжаление е в сферата на пожеланията.
- Появи се едно ново явление, назовано в обществото като „турски сериали”. От къде дойде тази нужда за филмите от Изтока?
- Те се правят професионално, несъмнено, а и Турция е интересна като културна дестинация. Сериалите опровергават голямото очакване на Хънтингтън, че войната на 21. век ще бъде между Християнството и Исляма. Тези сериали успокояват, че такъв сблъсък няма да има. Те обаче са закъснял телевизионен отговор...
В американската култура, която също произвежда сериали, има все по-малко табута и забранени зони в ценностен план. Тези продукции са с проста драматургия, свързана с нарушаване на забраните. Това явление е факт още от античността, от „Антигона”. И ако до сега сериалите, излъчвани в България са досадно повторения на едно и също, на една шарения и глупост, то тези сценарии, идващи от Турция се изграждат върху липсващото у нас, а и на запад табу. За аудиторията това е едно напрежение, едно вълнуващо изживяване. Разбира се, всички телевизионни продукти са с ускорена преходност и много кратък срок на годност.Нова ТВ по принцип въведе този тип сериали, тъй като това е медията, която обича да експериментира, докато Btv са били винаги по-предпазливи и изчакващи да видят както ще се случи с даден нов формат.
