Чувам, че няКОЙ внася законопроект и в душата ми проблясва искрица надежда, че може да е за нов Закон за противообществените прояви, вместо онзи от поминалия век - времената на Априлския пленум. Обаче не, оказва се, че става въпрос не за защита децата на България, а за уголемяване на „дирниците“, както би рекъл електоратът на ДПС, на няКОИ народни избраници.
Oставени сами на себе си и следвайки законите на общественото развитие, децата често стигат до диващина, написа преди години Уилям Голдинг.
Думите му са пророчески и днес.
Отзад напред черната родна статистика през последната декада сочи, че 16-годишен младеж от Варненско, заедно със свой впиянчен и малко по-голям авер, съсякоха несретен бедняк. Непълнолетният никога не е ходил на училище. И не, че в това има някаква новина.
Още в края на миналата година чиновниците от МОН огласиха, че от училище са отпаднали или никога не са стъпвали там 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години.
Този факт сам по себе си е стряскащ през 21 в. – векът на технологиите и комуникациите. Прах във вятъра и измиване на ръце е мярката, взета доброзорлем от ръководителите на ресора, с който до съвсем скоро се гордеехме основателно, да се санкционират родителите на децата извън школата наказателно. И с какво ще ги наказват – ще вземат цървулите на босия ли?!
Училището е само една от институциите, които уж трябва да работят с т.нар.“проблемни деца“, защото според мен има проблемни родители, десетки ведомства, в които работят още по-проблемни хиляди чиновници и депутати - хрантутници.
Четири министерства и над 13 други комисии, комисийки, агенции и др. паразитни структури лапат от държавната хранилка и се правят, че нещо работят, докато децата на България се избиват помежду си, самоубиват се. Или психясват непоправимо.
Припомням нещо, което преди дни ми каза психологът с дългогодишна практика в училищата Иван Игов – всяка година България губи по един учебен клас от самоубили се деца – по 30-40 невръстни не издържат на тормоза на свои агресивни съученици. През изтеклата година 6 непълнолетни и малолетни убиха други деца. И около 27 на сто от средношколците твърдят, че са подложени всяка седмица на психически тормоз, който нерядко е с юмручни аргументи.
И се питам – дали пък, ако огромната армия от служители, които папкат от данъците ни, вземе да поработи и всичките ведомства се координират помежду си, няма да се получи по-оптимистична картина за децата?
Психолозите са категорични, че трябва да има нов Закон за противообществените прояви, който да синхронизира работата на институциите, така че да няма необгрижени подрастващи. За целта те трябва да започнат да говорят и работят заедно, а не да се правят, че не знаят, не чуват и не виждат.
Могат да им помагат и НПО-атата, вместо да са загрижени примерно само как да осиновят и спасят некъв питбул-убиец на дете, уверявайки ни, че видите ли кучето по принцип било добро, нищо че буквално изръфа горкото дете, оставено да скита волно по прашните селски улици. В такива случаи се замислям втората сигнална наистина ли е дадена на всички хора?! Без съмнение някои кучета са по-умни от някои хора.
Не спирам да се питам и докога ще имаме депутати, които мислят само за собствените си „дирници“?
А за децата на България – „цветята на живота“ и „бъдещето на държавата“, не.
Що за перспектива е онези, които оцелеят - не бъдат изядени от питбули, не се самоубият, не станат убийци или престъпници и не кретенясат хептен - един ден обезателно да емигрират?
Аделина Делийска
