България води първенството по всички негативни показатели – корупция, сива икономика, липса на свобода на словото и върховенство на закона, смъртност... На фона на челните места на страната по упадък, Борисов продължава да се тупа в гърдите пред началниците в Европа и да ги убеждава, че всичко ни е наред. Управлаващите, в лицето на ГЕРБ и Патриотите, се правят на ощипани пред ужасяващите данни.
Средното ниво на сивата икономика на България за периода 1991-2015 г. е 29,17%, сочат данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата икономика в 158 държави по света.
Данните за 2017 г. поставят страната ни на първо място сред 31 европейски икономики по сив сектор. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято икономика и финанси, се сринаха през последното десетилетие демонстрира далеч по-добри резултати от нас през миналата година. Там сивият сектор е 21,5%.
МВФ отбелязва, че се доближаваме до африканските държави и Пакистан. В Русия делът на сивата икономика е 38,42%, а нашият - между 20,83% и 35,3% през различните години.
Най-добре от европейските държави са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено сред тях е Холандия, която е най-големият чуждестранен инвеститор у нас, с 8,4%.
България е на 55-о място по върховенство на закона в световния рейтинг за 2017/2018 г., съставен от неправителствената организация World Justice Project (WJP). В проучването са обхванати 113 държави.
Рейтингът, който се публикува на всеки две години, е основан на 44 показателя. Оценката на страните се извършва по скала от 0 до 1. На първото място в класацията е Дания с резултат 0.89, а на последното Венецуела с 0.29.
Резултатът на България е 0.53. Това е спад от 0.01 на фона на предходния рейтинг, който обаче се измерва в отстъпление с две места надолу. България на 56-то място в класация на най-добрите страни по света. Това я нарежда на последно място от страните в ЕС. В челото са Швейцария, Канада, Германия. Следващите 5 държави след Дания също са членки на ЕС: Норвегия, Финландия, Швеция, Холандия, Германия. След тях са Нова Зеландия, Австрия, Канада, Австралия.
Топ 20 се допълва съответно от Великобритания, Естония, Сингапур, Япония, Белгия, Хонг Конг, Чехия, Франция. САЩ са на 19-о място, а на 20-ото е Южна Корея.
От европейските страни единствено Русия и Турция са след 80-ото място, като заемат съответно 89-а и 101-а позиция. Сред страните от ЕС единствено България и Унгария са след 40-ото място. Португалия е на 21-о, Испания на 23-о, Полша на 25-о, Словения на 26-о, Румъния на 29-о, Италия на 31-о, Хърватска на 35-о, Гърция на 39-о. В класацията не са обхванати Литва, Лавтия, Словакия, Ирландия, Кипър и Малта. Унгария е на 50-о място.
Сред балканските страни, които не са членки на ЕС, най-високо е Босна и Херцеговина - 56-о място, следвана от Македония - 57-о, Албания - 68-о, Сърбия - 76-о. От европейските страни в класацията присъстват също Украйна и Молдова, които се нареждат непосредствено след Сърбия, съответно на 77-о и 78-о място.
Показателите за определяне на рейтинга на държавите са разделени в 8 категории: ограничаване на правомощията на властовите институции, отвореност и прозрачност на управлението, нива на корупцията, състояние на човешките права, правов ред и сигурност, прилагане на нормативните актове в работата на съдебната система.
България е най-корумпираната страна в Европейския съюз, а в световната класация отстъпва с 6 позиции и пада до 75-ото място сред общо 176 страни. Това показват данните в Индекса за възприятие на корупцията на "Прозрачност без граници". Международната неправителствена организация оценява нивото на корупцията в рекорден брой държави – 176. Завишеният брой страни и напредъкът на други държави е и причината България да падне в класацията, докато стойността на индекса на страната е същата като през изминалата година - 41. Тревожно е обаче, че на фона на трайното развитие на Югоизточна Европа в положителна посока страната ни не отбелязва напредък и все по-видимо изостава не само от целия ЕС, но и от всички нови страни членки, а вече и от средното ниво на Балканите.
Индексът е създаден въз основа на 13 изследвания, проведени от 12 независими институции. Проучванията покриват регистрираната динамика на възприятия за нивото на корупция в рамките на последните 24 месеца. Тази година един от глобалните изводи на организацията е, че популистките и автократични лидери обикновено налагат още по-корумпирани системи в страните, където са обещали реформи. Пример са Унгария и Турция, чиито индекси са се влошили през последните години, докато Аржентина се е придвижила на по-добра позиция след свалянето на популисткото правителство.
Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването, дава основание за критична оценка, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: страната остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.
Сравнителните резултати от изследването за България подчертават острата необходимост от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде изоставен формалният подход в борбата с корупцията и да бъде проявен ясен ангажимент за дълбоки реформи в институциите, които играят основна роля в тази област, пишат от организацията.
Общо девет доклада са послужили като основа за резултатите на България - на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация "Бертелсман", Freedom House, "Световен проект за правосъдие" и др. Сред основните причини за лошия резултат на България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са съществени предпоставки за ниските оценки в изследванията относно конкурентоспособността на българската икономика.
Особено ниски са оценките на фона на тези в ЕС за броя санкционирани за корупция лица, заемащи висши длъжности, за корупцията в системата за наказателно преследване, за ефективността на наказателното правосъдие.
Резултатите на България показват не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но на фона на другите държави - членки на ЕС, индексът откроява тенденция на драстично изоставане, отбелязва организацията в анализа си. То се откроява още повече на фона на устойчивата тенденция за повишаване на индексите на страните от Централна и Източна Европа (така наречените нови държави - членки на ЕС, с които страната ни традиционно се съизмерва) и на редица държави от Балканския регион.
Индексът на България вече е малко по-нисък от средния за Балканския регион (41.91). Страната губи позиции спрямо държавите, с които през последните няколко години споделяше последните места в региона на ЕС – Румъния, Италия и Гърция. Нещо повече – изостава и от държави като Черна гора и Сърбия, чиито индекси се повишават устойчиво в последните няколко години. Позитивна тенденция се констатира и при Албания и Косово, докато Турция и особено Македония показват рязко негативни тенденции.
България е последна сред т.нар. нови членки на ЕС, които държат стабилен курс в последните години за повишаване на своите индекси, което е показател за напредък в борбата с корупцията и модернизирането на институциите. Общата регионална оценка на Индекса за тези страни е 54.69, като сравнението на стойността на България (41) и на другите държави е показателно за противоположните тенденции, в които се движи страната, от една страна, и регионът като цяло – от друга. Лидер в регионалната класация продължава да бъде Естония. Освен България държавите, чиято стойност на индекса е под критичните 50 пункта са Хърватия, Унгария и Румъния, която обаче отбелязва напредък с 5 пункта за 5 години.
България е на 109-о място по свобода на словото за 2017 г. Това е според класацията на ”Репортери без граници”. Страната запазва позицията си в сравнение с миналата година, когато бе на 113-о място.
В първата десетка влизат Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Холандия, Коста Рика, Швейцария, Ямайка, Белгия и Исландия.
България е в дъното на класацията дори за региона на Балканите. Румъния е на 46-о място, Босна и Херцеговина на 65-о, Сърбия на 66-о, Хърватия на 74-то, Косово на 82-ро, Гърция на 88-о. Черна гора на 106-о, Македония на 111-о, а Турция на 155-о.
България е на първо място в света по най-голяма смъртност, 15,3 промила годишно. Ние сме с най-голям отрицателен прираст и сме световни шампиони по намаляване и изчезване на населението. Всеки ден у нас умират по 300 души, 5-6 (2%) от тях се самоубиват (!). Раждат се дневно 164 деца, 91 (55%) от тях нямат за майчин език българския, 18 (11%) са недоносени, 5 (2%) са изоставени, 7 (4%) са с малформации и т.н. Данните са на ЦРУ.
Ние сме с най-ниска продължителност на живота - 71,2 години при мъжете и 78,2 години при жените - в цяла Европа.
Ние сме и с най-старо и най-бързо застаряващо население в Европа. Броят на възрастните хора в относителни числа постоянно нараства, което поставя под съмнение функционирането на пенсионната система. Само след едно-две десетилетия тя ще изгърми, пенсии няма да има, защото няма да има кой да изкарва парите за тях със своя труд, предположи проф. Петър Иванов, диpеĸтоp нo Демографския инcтитyт към БАНИ – Българска академия за наука и изкуство.
България е първа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, сочат данни на Европейска сърдечна асоциация. Два от всеки три смъртни случая се дължат на тези болести.
Имаме изобилие на рискови фактори. Все още България е една от най-пушещите страни в Европа. С брой на пушачите над 35% от населението, там делим челни места с Гърция и Полша. Нямаме добра профилактична програма в нито един от сегментите като диабет.
