Времето минава - следите остават.
На днешния ден преди 55 години в България се ражда едно ново явление. Стартира един нов период, който промени историята на страната ни неузнаваемо. Роди се той, социализмът - с кръв, насилие, страх. Активният му живот бе кратък - само 45 зловещи години, но още ненавършил задължителната пенсионна възраст той се сгромоляса, а утопичният му образ се пръсна на милиони малки парченца. Оцеля обаче духът му и той още витае сред нас и търси покой за извършените хиляди злодейства. Призракът на социализма броди в старите панлеки, в мазетата, в градския транспорт, в автомобила ни и въобще навсякъде около нас.
Влизайки преди дни в мазето, открих между стари компоти, бурканчета от бебешко пюре с мухлясало сладко от сливи, „История на КПСС" с твърди корици, „Наръчник на партийния агитатор" - с меки, годишнина от „Жената днес”, рамка и кормило от колело „Балкан", тенекия от българско саламурено сирене, пълна със стар боб, зелена бутилка от Веро, стара електрическа печка „Лъч” със счупен реотан, кутийка от блажна боя - спечена, вулканизирана гума от „Москвич", акумулатор, пирографирана дървена кутия, пълна със значки, три флагчета „Първенец на труда", също окичени със значки от горе до долу, стар бидон за кисело зеле, туба за нафта, чавдарско калпаче, изпрани торбички от прясно мляко – 20 броя, малък бюст на Ленин с отчупен нос. Но това не са просто случайни символи на социализма, а част от живота на поколения българи, принудени да живеят по чужди правила и норми.
Призракът на Социализма лъха натрапчиво от детството ни със спомена и вкуса на бонбони „Амфора” или „Простор”, лимонени резенки, бисквити „Златна есен”, шоколадче „Република, дражетата виолетки, снежинки, лукчета и кръц-кръц, народна вафла Малина, локум-обикновен и локум-цветен, пакет „Арда” без филтър за 55 ст., вино „Меча кръв” – Петрич, крем за бръснене „Каро”, червена мелничка за пипер „Родина”, прословутото кръгло метално ренде „МЗ Изгрев” – 0,35 лв. и огромния гардероб печка "Мечта". Все неща, които и днес са все още около нас и отразяват лицето на невидимия призрак.
Мелничка за пипер "Родина" и ренде "Изгрев" върху котлон на печка "Мечта"
Отивайки да си плащам телефона, всеки път оставам изумен от факта, че лелките слушат бялата радиоточка „Тонмайстор” с пожълтяла от времето пластмаса. По същия начин останах изумен, когато на пресконференция на български политик имаше представител от вестник „Работническо дело”, който в последствие разбрах, че се разпространявал в няколко броя за селските пощи и читалища. Няма и човек, който да е забравил трагичния инцидент на Бакаджиците, където автобус „Чавдар” премаза 17 души. Дори в София по някои линии все още може да се зърне този рядък екземпляр, но ако някой толкова се е затъжил, винаги може да отиде до първото село, което му хрумне и да се повози със соцмашината на времето…Софиянци всекидневно подминават детмага на ул. "Съборна" или сградата, на която все още се извисява гордото "Булгарплод". Както и "Балканкар" на "Алабин" и "Рудметала" на "Славянска".
Духът на социализма е изписан дори на входните ни врати – все още има жилища, които си пазят табелката „Образцов дом”. Както и табелата в едно лечебно заведение, изписана с гениалното прозрение: „Огънят е добър слуга, но лош стопанин”. И днес по стар българския обичай българинът си подготвя зимнината – наизваждат се чушкопек „Велико Търново – 1975 г.” - 16 лв., буркани, затварачка, щипки за вадене при стерилизирането и пр…
За присъствието на Социализма ни припомнят любезно на всяка своя сбирка от Коалиция за България, БСП, ПЕС и всички производни с песента от филма „На всеки километър”, па била тя и в техно-вариант. Както и странната летяща чиния на връх „Хаджи Димитър”, незнайно защо наричан от всички Бузлуджа.
Днес в парламента отново изникна спорът трябва ли на 9-ти септември да почитаме жертвите на социализма. Едни казват да, други искат да почиатме всички жертви на 20-ти век, опитвайки се да изчистят собствената си съвест неясно защо от грешките на партийните си бащи и другари от близкото минало. И докато в Народното събрание се вихреше спор, стар колкото прехода, социалисти и комунисти не пропуснаха да отбележат празника, завъртайки се около западналите, одраскани и очукани паметници на своите вождове и идоли, с които някои още живеят. Ще се получи една трагикомична ситуация - едни почитаме жертви на комунизма, други ръкопляскът пред каменните погледи на героите на своето време. "Историята е разказ за свободата.", казва италианският философ Бенедето Кроче. В България обаче тя е начин на живот, сила, която движи изцяло бъдещето и настоящето в страната ни, в някои случаи дори прокоба, която е стиснала здраво всички за гушите и ни души до смърт.
Всички обсебени от духа на социализма обаче имат и правото на покаяние и право на спасение от демона на 20-и век. Но ако все пак сантимента към времето на Тато и партията майка им е скъп и свиден повече от България, ги поздравяваме празнично с любимата песен от „На всеки километър”.
„Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта.
Ние сме на всеки километър
и така – до края на света…”
