Владимир Висоцки – руския поет,
певец, театрален и филмов актьор. На 25-ти юли се навършиха 27 години от
трагичния край на живота му, който през 1980 г. разтърси целия свят. Загубата
на таланта никога няма да изтрие спомена за неговия живот и творчество.
"Хубавите
песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
Защото
хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви,
умират
рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
хубавата
песен - може да продължи живота!"
Владимир Висоцки
Владимир Висоцки е роден в Москва на 25. I. 1938 г. Той е сред най-известните бардове
в Съветския съюз. Автор е на около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30
филмови роли, изнасял е концерти из цяла Русия и на много места по света,
включително и в България. Съветското правителство по ,,онова” време признава
заслугите му като актьор, но музикалното му творчество остава неразбрано и
непризнато от комунистическата държава. Голяма част от песните му са забранени. Най-впечатляващата негова роля е в
театър „Таганка”, - превълъщението му в Шекспировия Хамлет. Сред най-силните
стихове с китарен съпровод са ,,Муза”, ,,Само той не се върна от боя”, ,,Глупак” и ,,Милиционерски протокол”. 
Официалната версия за смъртта на Владимир Висоцки е сърдечен удар. Според близки до Висоцки тя се дължи на прекалената употреба на алкохол и наркотици, с които поетът е злоупотребявал. Той умира точно, когато в Москва се провеждат летните олимпийски игри. Нито една съветска медия не съобщава за кончината му, с изключение на вестник ,,Вечерна Москва”, и то три дни по-късно. Въпреки това, новината достига до всички краища на Русия и в чужбина. Западни станции, като ,,Гласът на Америка”, пускат целодневно негови песни в радиоефира, а пред театър ,,Тагнка” се стича огромна тълпа. В деня на погребението има дори хора, които са се качили по покривите на съседните сгради, за да наблюдават траурната процесия. След смъртта му поетите с китара Булат Окуджава и Юри Визбор пишат песни за него, а Марина Влади посвещава книгата ,,Владимир и прекъснатият полет” на живота и творчеството му. През 1986 г. получава посмъртно званието заслужил артист, а 1987 г. се създават игрален и документален филм за Висоцки. Руската космическа станция дори дава името ,,Владимир Висоцки” на космически астероид.
Стихотворението ,,Само той не се върна от боя” е своеобразен шедьовър в творчеството на Висоцки. То е създадено от поета през 1969 г., а българският му превод излиза под перото на Добромир Тонев едва през 1984 г. Frognews.bg предоставя на читателите си и песента, която бардът е написал по своите стихове:
Само той не се върна от боя
Всичко някак е друго... А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води...
Само той не се върна от боя...
Аз не знам кой беше прав - често спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.
Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка сутрин ме будеше още по мрак,
а от вчера го няма. От боя.
И не само това, че е пусто сега:
изведнъж осъзнах - бяхме двама...
И раздухваше вятърът мойта тъга,
щом след боя разбрах, че го няма.
Пролетта се отскубна днес като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
"Ще запалим ли, брат!" - но е тихо край мен.
Вчера той не се върна от боя.
С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
Те са даже в смъртта часови...
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя.
