В България има повече констататори, отколкото реформатори. Икономическият модел на ниски преки данъци, ниски доходи и високи косвени данъци и акцизи разчита прекалено много на чуждестранните инвестиции, а те намаляват, посочва пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
Чуждестранните инвеститори са все по-малко или са едни и същи, или идват от едни и същи страни. Цялостната картина е с усещането на мнозина българи, че народът плаща цената за неправилния икономически модел.
Търсят се алтернативи на сегашния икономически модел и какви могат да са те? От години обръщам внимание, че това което може да се направи в България, е една по-смела данъчна реформа.
1) Не да се въвеждат нови данъци, а да се въведе необлагаем минимум в съществуващото данъчно подоходно облагане, за да останат малко повече пари на хората в джоба. Така хората с най-ниски доходи ще имат повече средства и ще са в състояние да финансират увеличено потребление. Това веднага влиза в търговския оборот и съживява икономиката.
2) А за да са по-достъпни цените, добавям и диференцираното ДДС – също широкоразпространено в ЕС. Това означава по-ниско ДДС за храни, лекарства, книги, учебници и други стоки и услуги от първа необходимост, което ще ги направи по-достъпни. ЕК предложи нови правила, които дават повече гъвкавост на държавите-членки да определят ставките на ДДС и създават по-благоприятна данъчна среда. Държавите членки на ЕС ще могат вече да предвидят две отделни намалени ставки в размер между 5% и стандартната ставка, избрана от държавата-членка, едно освобождаване от ДДС (или т.нар. „нулева ставка“) и една намалена ставка в размер между 0% и намалените ставки.
3) Трябва да се намали и общата ставка на ДДС от 20% на 15%. ДДС се начислява задължително в целия ЕС, като страните сами определят ставките на данъка. Единственото изискване е те да не са по-ниски от 15%. Така се създава по-благоприятна данъчна среда за растежа на икономиката.
4) Увеличаване на праговете за регистрация по ДДС, като фирми с оборот от последните 12 месеца до 200 000 лв. да бъдат освободени от задължителна регистрация по ДДС, защото сегашните прагове са ниски и ненужно натоварват малките фирми. Това ще спести на фирмите разходи и ще насочи повечето усилия да се контролират за злоупотреби големите фирми.
5) Премахване на данък дивидент и намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%, като с това правим голям жест към инвеститорите и към малкия и средния бизнес, а те са основната бизнес среда.
Ефектът от всички гореизброени мерки за бюджета няма да е драстично намаляване на приходите, защото ще има увеличено потребление и търговски оборот.
А като се намали ДДС, се намалява и мотивацията за злоупотреби с ДДС.
С тези мерки със сигурност ще има и ускорен ръст на икономиката, смята Гълъбинов.
