Корупцията в България нараства и не се прави достатъчно за ограничаването й. Изводите са от ново национално представително проучване на агенция „Афис”, осъществено в периода 8-12 февруари тази година.
Кои са най-корумпираните сфери? Участниците в проучването ги подреждат така: правосъдие, митници, здравеопазване, полиция и корупцията в министерствата.
След това са общинските администрации, държавните фирми, частните фирми и образованието.
Според запитаните корупцията е най-разпространена в момента - над 40% мислят така. 20 на сто смятат, че корупцията е била в разгара си в началото на прехода. Почти толкова не могат да определят кога?
Изводът, който извеждат социолозите е, че корупцията не слиза от дневния ред на обществото и продължава да ерозира доверието в управляващите.
Почти половината от пълнолетното население - 49%, са на мнение, че злоупотребата с публичната власт за лични цели нараства. Обратната оценка, че намалява, дават едва 9%. 34% смятат, че тя остава на същото ниво. Още 8% се затрудняват да преценят.
Сред 78%, които смятат, че се прави недостатъчно, преобладава по-рязката модалност - прави се „съвсем недостатъчно" (47%), а само 31% са по-умерени в преценката си: „прави се като цяло недостатъчно". Аналогично на другия полюс сред споменатите 13%, разпределението е следното - 3% са на мнение, че правеното е „съвсем достатъчно", а далеч повече - 10% преценяват, че усилията са „донякъде достатъчни", уточняват от „Афис".
Независимо от интерпретациите, въпросът за вината априори ерозира доверието в управляващите. Сигнал към тях е фактът, че дори гласувалите за управляващата коалиция на последните парламентарни избори не виждат ефективни стъпки. 66% от подкрепилите ГЕРБ смятат, че се прави недостатъчно, а на обратното мнение са 24%. Аналогично е разпределението при избралите бюлетината на Обединените патриоти (71% на 17%).
Ретроспективните данни на предишни изследвания на "Афис" показват, че през 2016 г. само около 8% са посочвали корупцията сред двата най-важни въпроси за България. От края на 2017 обаче този дял „скача" на около 20%, а в месеците след мартенските избори миналата година вече се колебае между 22 и 27%.
Данните показват например, че тъкмо хората, които преценяват, че живеят „по-зле от другите хора", значително по-често от средното (+ 9%) смятат, че корупцията расте. При онези, които очакват и след година да живеят още по-зле от сега, делът е 61%, т.е. надвишава средния с 12%.
