Президентът Георги Първанов написа текст, посветен на енергетиката. Трудно е да се определи жанрът. Някога, когато на 9 септември имаше манифестация, можеше да бъде тезиси или уводна статия.
Днес е по-скоро документ. С него можеш да заявиш позиция, да покажеш, че си в играта или че командваш парада. За сътрудниците на държавния глава написаното от него сигурно основополагащо и фундаментално. За критиците на президента - преднамерено и претенциозно. Въпрос на гледна точка. Лошото в случая е, че се прави по начин, който прилича на заяждане. А можеше двамата да се видят насаме и да се разберат за половин час. Но не го направиха. Това би могло да означава дефицит на политическа култура или разрив, който вече няма как да бъде прикриван.
В своята статия на едно място Първанов пише: „Защо за „Белене” няма пари, а за „Горна Арда” – има, да не би защото ще строи бившата фирма на министъра на икономиката?”. Ясно е, че намеква за конфликт на интереси. В смисъл, че икономическият министър Трайчо Трайков преди да стане такъв е работил за австрийската EVN, която е партньор в проекта. Заедно с „Алпине бау”, която пък е в проекта „Цанков камък”. В него главно действащо лице е Николай Вълканов, президент на „Минстрой холдинг”, дълггодишен вицепрезидент на Мултигруп и считан за един от близките хора на Ахмед Доган. Види се това намеква президентът Георги Първанов, използвайки познатия ПР трик да питаш нещо, на което знаеш отговора.
Иронията е очевидна, но търсейки ефекта от нея, екипът му е пропуснал нещо по-важно: опасността от използването на невинното „да не би...”. В случая „да не би” вкарва президента директно между челюстите на политическия капан. Единствено от добронамереността на отсрещната страна зависи, кога ще чуем злокобното „Щрак!”. То може да се забави, но само колкото неизвестността да още повече нервите на президента. Така или иначе бумерангът „да не би” ще изиграе своята роля. Един път като „Да не би Първанов да отиде в Охрид, защото миналата година, когато изгоряха деветима българи край Червен бряг, бе на лов в Симитли?” Или: „Да не би бизнесменът Георги Гергов да придоби Пловдивския панаир, защото е приятел на прездидента?” Също и: „Да не би тройната коалиция да се провали, защото бе конструирана от Георги Първанов?” Много неприятно „да не би”, направо да го сриташ...
Всичко може да се обясни с човешката природа, твърдят класиците философи. Човешко е да се греши, да имаш предпочитания, да спориш, да се заяждаш, да си амбициозен, да прощаваш... Кантианската философия обаче отхвърля човешката природа изцяло. А Франсис Фукуяма казва за кантианците: Те направо отричат, че човешката природа съществува. Едно от последствията от цялата генетическа революция е, че ще стане възможно да се покаже емпирично и много по-точно кое е естествено, кое в нас е генетично определено и кое - определено от средата. В момента, ако разглеждате например интелигентността, единственият начин да получите някаква оценка за това до каква степен тя се дължи по-скоро на гени отколкото на средата, е да подходите чрез бихейвиоралната (поведенческа) генетика, т. е. изследването на еднояйчни близнаци. В бъдеще вие ще можете да използвате реални молекулярни пътища между отделните гени - чрез определени протеини, които след това въздействат върху по-висши степени на поведение.
Малко е засукано, признавам. Но като тръгнеш непредпазливо към едно нищо и никакво „да не би”, може и до Кант да те докара. Опасни изкушения.
Оперната прима Райна Кабаиванска обяснява нещата доста по-ясно. Ето какво казва тя пред „Труд”:
- Вие следите политиката, какво мислите за промените у нас?
- Нямам голяма информация, защото в Италия се чува много малко за България. Зная, че има промяна, но българския политически живот няма как да го следя.
- Не знаете ли кой ни управлява?
- Не, нямам понятие.
- Знакови фигури за изкуството ни се смениха на поста министър на културата – скулпторът Вежди Рашидов седна в креслото на актьора Стефан Данаилов.
- Е, това го чувам за първи път, трябва да призная.
- Знаете ли нещо за тях?
- Не, не, отдавна не съм тук, в България.
Да не би Кабаиванска да не знае за случващото се в България, защото нищо важно не се случва? Да не би нещата тук да изглеждат значими само за нас?
Ах, дали да не бъде забранено това кошмарно „да не би”?! Има „да не би” – има проблем. Няма „да не би” – няма проблем. Колко просто...
Д-р Цветан Попов
