Културата може да се окаже един от болните проблеми на кабинета "Борисов"
Мирослава Кортенска
Опитът да се наложи мнението, че в Европа еднозначно одобряват новото българско правителство и едва ли не са в патетичен възторг от избраниците на Бойко Борисов е твърде неумела PR акция. Но неин говорител за съжаление е самият Б.Б.
Зададоха се въпроси: Предвидим политик ли е Борисов? Не сменя ли бързо становищата си дори по въпроси, свързани с Европа? А коментаторът на „Дойче веле” в Бон Александър Андреев озаглави свой материал за новото българско правителство така: „Двама от министрите- обида за избирателите”.
Това посочиха и български медии, когато не се възторгнаха от избора на Божидар Димитров като агент на ДС и посрещнаха хладно министъра мултак- Вежди Рашидов. Смущаващо за „Дойче веле” е също, че вместо евроминистерство Борисов създава такова на спорта. Всички тези нишки водят до връзки на новото управление с всички недолюбвани от Европа български чудовища: Държавна сигурност и нейните агенти, мултаците и „борчетата”. И тревожността е сериозна, когато те се лансират от така наречената нова власт.
В коментара си от Германия Андреев определя саморекламиращия се за „световен шампион по култура” като „не особено талантливия Вежди Рашидов”. Той „на всичко отгоре не блести нито като мислител, нито като оратор, а поема ресор, към който интелектуалците в България са особено чувствителни- културата.” Като потвърждение на казаното по „Дойче веле” новият министър на културата заяви, че държавата е като ресторант и като се смени управителят се сменя и персоналът. Безкрила метафора, която показа хоризонта на Рашидов, чието любимо място е масата заедно с чашката в луксозна кръчма. Изтръпвам, че след като се обяви за Левски сега може да каже, че е и Ботев, и кръчмата е общата им територия за изява.
Нека по-добре да се научи да говори български и да подрежда мислите си колкото ги има. Първият му възглас, когато бе избран за министър бе: „Отиваме да се работи!” А първата му светска изява бе неговата поява на връчването на наградите за постижения в българското кино за 2008 г. Незаличими са неговите думи за фаворита на българските Оскари, филма „Дзифт”: „Чешитски филм, страхотен филм е. Трябва малко аналитичен, но на нас, ако няма така, малко не го разбираме. По-сложен е филмът, по-сложен не защото филмът е сложен, защото по-просто ни е обществото. Дето се казва, зле сме с образованието, нека бъдем откровени.”
Този кръчмарски анализ не е записан скришом от неговия явно нечленоразделен автор-министър, а казан авторитетно в интервю по БНТ. Никой друг от министрите на новото правителство не си разреши подобен тюрлю гювеч от глупости в първите си интервюта. А освен това този застрашителен грандоман-министър обещава, че ще излъчи българските Пикасо и Дали, както и български Нобелов лауреат за литература. Как ви се струва? Пълен управленски кич, нали?
За него принос има не само Б.Б., но и Иван Костов, който не само гласува за Божидар Димитров, но и за върлия си враг Вежди Рашидов. По времето на управлението на Костов те си разменяха остри реплики, в контекста на борбата на Костов с Илия Павлов и „Мулти груп”. Но явно, че максимата, че няма вечни врагове, а вечни интереси, важи за тях двамата. Властта си затваря очите за принципите и каузите. Жалко е, че всичко това се развива пред всички нас. И се разбира, че така нареченият нов елит действа по правилата на стария и в плътни връзки с него. Така че промяната май отива някъде в неясното бъдеще.
Твърде объркана бе и първата пресконференция на новия екип в Министерството на културата, където Рашидов представи двамата си заместници- археолога Тодор Чобанов и юриста Димитър Дерелиев. Последният идва от частната филмова компания „Ню имидж”, която приватизира киноцентъра „Бояна” и без връзка с приоритетите на новия екип омеси имената на Ал Пачино, Роберт Де Ниро и Силвестър Сталоун, които ще снимат с бившия му началник Дейвид Варот поредния „Рамбо” или някаква друга третостепенна продукция... Освен перченето на Рашидов, че са опростили на Министерството 2 милиона лева от 8-те предвидени по плана за 15% намаляване на бюджетите на министерствата, не се разбра нищо по-конкретно за финансови нарушения или за програма на действие. Общите фрази за излизането на българската култура на пазара и повдигането самочувствието на българските творци вече досадно се повтарят...
Ако обаче се вслушаме в някои по-разбираеми думи на Рашидов, ще се разтревожим още повече. Той сякаш ги изрича, за да се оправдае предварително, като насочва погледите ни към парламентарната комисия по култура, която му е политическа шапка. За неин председател бе избрана депутатката от Варна Даниела Петрова. Дамата, която поема да ръководи разширения ресор на комисията по култура, гражданско общество и медии е абсолютно НЛО за публичността на България. Освен, че е била на 8-мо място в листата на ГЕРБ, че е областен ръководител на Жени-ГЕРБ за Варна и че е старши асистент в Техническия университет в катедра „Социални и правни науки” се вижда, че е изрусена амбициозна провинциалистка.
Първото, което тя каза е, че ще се бори Варна да стане новата културна столица на България през 2012 година. С това новата парламентарна шефка отряза шансовете на други български градове още с първото си интервю. Този местен патриотизъм е добре известен и той замъглява погледите на избирателите пред пълната некомпетентност на техните избраници.
В това първо интервю лъсват и други популистки мисли като тази, че Петрова ще чака да види финансирането, отпуснато за нейния сектор и тогава ще съобщи идеите си. Ето го соца. Ще се уповаваме на държавното финансиране, на държавната ясла. И толкоз! А гражданското общество, а меценатството, а програмите за финансиране от Европа? Петрова афишира, че ще бъде шапка на държавната култура и медии, а гражданските сдружения може би ще превърне в сателити на държавата. Да не говорим, че за да гради законова рамка за културата, медиите и гражданските организации, Петрова трябва да има опит и познание за тези сложни сектори. Впрочем те могат да гарантират европейската ни интеграция. Ако чакаме от такъв парашутист като Петрова да изгради модерни правила и стратегии, да ги наложи и да създаде механизми да се осигурят средства за тях, има дълго да чакаме. Може би – Годо!
P.S. Ако някой от новите културтрегери не знае кой е Годо и за да не мисли, че това е някакъв прякор на Б.Б. може да прегледа някоя енциклопедия или моя книга.
