Днес сме република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение, както други в онези години вземат Апостола за луда глава и мечтател.
Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. Това каза в словото си президентът Румен Радев по време на възпоменателната церемония по повод 145-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
Преди 145 години тук - на това място- увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е неизвестен. Но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на свободата, което покълна и роди днешна България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма. Но те струват повече от доктрина, учат ни, че дела трябват, а не думи. Дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме.
Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако някои им я поднесе в къщите на тепсия, пише Левски и още - не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш. Тези прости думи описват цялата българска драма. Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и силата. Но за да бъдем свободни трябва да победим унинието и примирението вътре в нас.
