Дежурството, при което човек работи от дома си и е на разположение на работодателя си при повикване, трябва да се смята за ”работно време”.
Това постанови Съдът на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург по жалба на пожарникар от Белгия, съобщава "Сега".
Според европейските магистрати задължението за физическо присъствие на определеното от работодателя място, както и задължението за явяване на работното място в кратък срок ограничават съществено възможността работникът да се занимава с нещо друго през това време.
Делото бе образувано по жалба на белгиеца Руди Мацак, който работи като доброволец в пожарната в Нивел от 1981 г. Професионалните огнеборци и доброволците в службата дават наравно редовни дежурства и такива "на разположение". По тази причина Мацак завежда дело срещу градската управа през 2009 г., с което претендира обезшетение за времето, в което е бил "на разположение" от дома си.
Получава обаче отказ и обжалва пред трудовия съд в Брюксел, който се допитва до Съда на ЕС дали определението за работно време по смисъла на европейското законодателство може да се приложи в случая на Мацак.
По този повод европейските магистрати посочват в решението си, че всички страни от ЕС трябва да прилагат определението от директивата за "работно време" и "за време за почивка" по отношение на огнеборците, наети в обществените противопожарни служби.
В решението се уточнява още, че директивата не засяга въпроса за размера на възнагражденията и това позволява на страните да определят различно заплащане за "работното време" и за "времето за почивка".
