Средата на месец декември 2017 г.. Тогава мнозинството от българските медии публикуваха информацията от ЧЕЗ, че българската компания „Инерком“ със собственик Гинка Върбакова, е основен фаворит за закупуване на едно от трите електроразпределителни дружества, които захранват мнозинството от домакинствата у нас с електроенергия.
Средата на месец декември… Ни вопъл, ни стон от държавните финансови регулатори, Националната агенция по приходите, енергийното министерство, политическите партии, президентът... Не чухме нито дума от тях като коментар на тази информация, която обрисуваше Върбакова като едва ли не сигурен нов собственик на ЕРП-то.
Дойде обаче краят на месец февруари 2018 г., а това, което всички знаехме, се превърна в реалност. И настана институционална суетня, каквато отдавна не сме виждали. То не са проверки от НАП, то не са становища от Комисията за енергийно и водно регулиране (която действително няма нищо общо с подобен тип сделка), то не са министерски оставки, опозиционни искания, срещи с посланици, извънредни интервюта по телевизиите, дори сигнали до прокуратурата…
Как така три месеца беше тихо, а сега, когато сделката е едва ли не финализирана, настава аху-иху? Всичко мирише на поредното имитиране на институционална мощ пред свършен факт. А сделката, била тя мръсна или не, явно ще си мине, защото така са пожелали хората, от които зависи това. Много от тях са сред най-вокалните по въпроса днес, между другото.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
