Преди 140 години, на 3 март 1878 г., в малкото градче Сан Стефано бе подписан мирен договор, който поставя край на Руско-турската война от 1877-1878 г.
След петстотин години на потисничество, на гнет и мрак, на издевателства над българския народ, се възражда България. Възражда се, за да сбъднe вярата и надеждите на хилядите български юнаци и хайдути, на възрожденските будители и революционерите за свободна и суверенна държава, чиито народ определя посоките на развитието си както в политически, така в икономически и в духовен план. Започва своя път Третата българска държава, за да изведе българите към национални висоти през първата и през втората половини на ХХ век.
Нашият народ, настоящите и бъдещите поколения на България, ще бъдат вечно признателни на руския народ, на руския държавен дух, на големите руски интелектуалци, които в навечерието на Освободителната война превърнаха българската кауза в кауза на Русия. Ще помним, че след зверското потушаване на Априлското въстание от 1876 г. единствената държава сред Великите сили, която тръгна да освобождава и да пролива кръвта си за независимостта на славянския и православен български народ бе Русия. Без руската саможертва нямаше да я има българската държава.
В редиците на руските войски се вля българското опълчение, онези доброволци, които приеха своето участие в Освободителната война за синовен дълг пред България. Неслучайно именно българският народ възприе Руско-турската война от 1877-1878 г. като освободителна - във всяко освободено селище руските войни бяха посрещани с хляб и сол, с радостния звън на камбани и празнични литургии. Само няколко години след Освобождението във всеки български край бяха издигнати братски могили, поставени паметници и паметни плочи като знак на дълбоката ни признателност към руските братя. Гениални български поети и художници в свои класически творби възпяха героите на войната, паметните места на водените сражения - Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора, София, Пловдив.
На 3 март, ние, българите, свеждаме глави пред подвига на руското войнство, на българските опълченци и на всички допринесли за Освобождението на България. Изкачваме връх Шипка, за да припомним, че на този свещен връх е изковано нерушимото братство между българи и руснаци от векове за векове. Пътят към свободата, висотата на Шипка, пепелищата в Стара Загора, обсадата на Плевен, непосилният преход през Стара планина за освобождението на София, са опора на историческата ни памет, част от националното ни осъзнаване и културна идентичност.
Честит празник и нека пазим свободата!
Да живей България!
