Основанията за 72-часово задържане са чисто формални, тъй като и българската конституция и чл.17.ал 1 от НПК застигат принципа, че задържането преди изправянето на заподозряното лице пред съд не може да продължава повече от 24 часа. Това заяви адв. Михил Екимджиев.
Има две норми - чл 17. ал 2 и чл.46 от НПК ,които казват, че при необходимост прокуратурата може да задържи едно лице до 72 ч. Това означава, ако има опасност това лице да се укрие или да извърши друго престъпление. Едно лице с чисто съдебно минало като д-р Димитров със семейство, добри доходи, може просто да получи една призовка и когато е необходимо, да се яви пред пловдивския съд , за да се разгледа неговата мярка за неотклонение, обясни той.
Това задържане включва предположение, че има опасност той да се укрие и да не се яви пред съда, но това предположение трябва да е обосновано от самата прокуратура с конкретни факти и доказателства. За съжаление това не се прави, действа с е механично, въпреки че чл. 46 имплементира чл.5. ал.3 от Конвенцията за правата на човека,която предполага такъв тип задържане изправянето на заподозрения под съд само, когато има опасност от укриване или извършване на престъпление. Българската прокуратура действа механично и поне в 3 случая Европейският съд по права на човека е осъдила държава за такъв тип формално задържане в продължение на 3, понякога 4 денонощия, каза още Екимджиев.
Независимо дали има или няма превишаване на неизбежната отбрана от страна на д-р Димитров, независимо дали той има основание да бъде задържан по това дело, има един категоричен е безусловен факт. Този факт е свързан с тоталния провал на прокуратурата, която проявявайки институционално нахалство и арогантност в продължение на 2 дни отказва да предостави каквато и да е информация на стотици хора пред II РПУ в Пловдив за причините за задържането на медика.
Оказа се, че няма главен прокурор, няма говорител на прокуратурата, няма дежурен прокурор. В една нормална правова държава това неизбежно би довело до оставката на главния прокурор. Той е човекът, който е длъжен да създаде организация при такива случаи прокуратурата да не отсъства, защото е публична институция. В една правова държава тя не може да отсъства по време на празниците, не може да се държи нахално и арогантно със своите граждани. Затова смятам, че гражданското общество трябва да настоява за оставката на Цацров, защото не с политически и бизнес интриги трябва да се занимава, а да се грижи за правата на българските граждани. Затова представляваната от него институция изисква да се държи като публична институция в правова държава, а не като сатрапски салтанат от средноазиатски тип. Смятам, че ВСС трябва да инициира дисциплинарно производство срещу главния прокурор и да наложи дисциплинарно наказание, включително отстраняването му от длъжност. Това е изключително тежка репутационна щета на имиджа на съдебната система и на прокуратурата. В закона за съдебната власт е предвидено, че при оронване престижа на съдебната власт се носи дисциплинарна отговорност от всички магистрати и от всички членове на ВСС.
