Учебната година започва с голяма кошница. Дано не завърши като в оня филм, дето „тате ще ми купи колело, ама друг път”
Ju_17
Днес пак удря първият училищен звънец. Колкото и празнично да изглежда отстрани тържеството, истината е, че датата 15 септември е една от най‒ужасните, при това за милиони ученици, изправени за пореден път пред предизвикателството, наречено училище. Лятната ваканция е отлетяла като миг, оставила е само хубави спомени, почивката е свършила и отново идва време за бъхтене, потене и мъчение в час. Какво са ни подготвили тази учебна година новото правителство и старите учители, още никой не знае. Говори се само, че промени ще има (както винаги досега) и ако те станат, щяло да е за добро (както никога досега).
От училищата тази година се очаква да отвоюват първа победа в битката за дисциплина в класните стаи и да променят начина, по който училището общува със семействата. От сега можем да Ви кажем, скъпи министри и родители, че промени, свързани с дисциплината, няма да има. Защото всичко зависи от предмета и от учителя ‒ ако той е строг и не държи хлабаво, значи всички ще сме кротки агънца. Ако обаче насреща ни стои някоя попреминала 60‒те, недовиждаща даскалица, която си мърмори под носа скучни фрази и няма грам умение да прикове вниманието върху себе си, тогава всеки ще си знае своето и в часа ще цари добре познатият хаос. А в ушите ‒ хаус (на слушалки от телефона). Taка че, определено, нищо ново не ни чака в тази област.
Новите права и задължения на ученици, учители и родители бяха коментирани надълго и нашироко, а основен хит станаха изискванията към външния вид на учениците и учителите и завръщането на старозаветното намаляване на поведението. Директорите вече се усъмниха, че правилата за външния вид масово няма да се спазват, а стриктното придържане към регламента може да донесе повече проблеми, отколкото полза. Изцяло прави са, тъй като никой тийнейджър не би могъл да понесе заповеди, свързани с външния му вид ‒ така или иначе една от най‒болните му теми. Особено пък най‒големите, на които околните и без друго трудно отгадават истинската възраст.
Тук идва и въпросът за задължителните униформи в школото. Ако такава не е въведена, наличието й трябва да се реши с правилника на всяко учебно заведение. Сякаш думата униформа звучи като табу за учениците. И как да не, след като повечето имат установен стил на обличане и не биха допуснали да се слеят с останалите. Ако официално униформата стане факт навсякъде, тийновете определено ще се вдигнат на бунт. Причината няма да е само наличието на униформа, но и грозотата й, защото със сигурност тя няма дори минимално да наподобява типичните колежански униформи, които сме гледали по филмите.
Учениците тази година ще могат да отсъстват по уважителни семейни причини до 3 дни, като родителят е длъжен да уведоми за това. Допуска се и по-дълго отсъствие - до 7 дни, но за това се иска писмено разрешение. Досега нямаше изрично указване за броя на дните, за които може да се представя извинителна бележка от родителите. Но дори и да имаше, нищо не коства на ученика да вземе една химикалка и собственоръчно да си драсне „извинителна бележка от родител”, а след това още по‒майсторски да прасне и един подпис, в повечето случаи подправен или измислен. Някои учители се връзват, други просто си затварят очите, без да им пука особено. Затова доста често се оказва, че момчета страдат от ОМБ (остри менструални болки), например, или пък от някоя друга абревиатура, която звучи по‒често нелепо, отколкото страховито.
Ново правило е и всичките отсъствия - и извинени, и неизвинени, да се записват в ученическия бележник веднъж месечно, а класните ръководители да уведомяват родителите и писмено. Всеизвестен факт е, че и това също няма да се случи. Не стига, че повечето класни ръководители яко ги мързи да пишат каквото и да е било в бележниците и затова привикват няколко по‒ученолюбиви ученички да сторят това вместо тях, ами и ще си играят да събират бележници всеки месец. Да бе! Бележници се събират само в края на сроковете и тогава пада огромното писане: внасяне на оценки, забележки, писане на програма и допълване тук‒таме. И всичкият този труд не го върши „вечно заетият” учител, а самите ученици...
Ако ученикът нарушава изискванията за външен вид или е в неадекватно състояние (питам се какво ли точно означава това?), следва да бъде отстранен със заповед на директора до поправяне на провинението. Директорите вече се оплакаха, че ако трябва буквално да спазват тези правила, трябва да стоят с печат и празни бланки на входа на училището и да преглеждат всеки ученик, което е абсолютно НЕВЪЗМОЖНО! Класните ръководители пък се притесняват, че са длъжни да уведомят родителите, а пък няма изискване изгонените деца да стоят в двора на училището. Точно това се предвижда при санкциониране на лошо поведение. Самото право на учителите да гонят учениците, които пречат, също е новост от тази учебна година. Тази новост обаче явно чак сега е официализирана, тъй като това си е всекидневна практика на почти всички учители ‒ те съвсем обичайно гонят провинилите се. И не стига това, че са те изгонили, но си тръгваш и с една тлъста забележка, пък ходи после обяснявай какво си направил.
До намаляване на поведението пък ще се пристъпва при тежки и системни нарушения на правилата, за които ученикът вече е получил някоя от основните санкции. Решението ще се взима от директора по предложение на педагогическия съвет, а ще родителят присъства на изслушването на казуса. Направо като в съд! Щяло да се уведомява и дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене на ученика, а родителите могат да искат консултация от нея. Ей сега ще тръгнат в работно време да се консултират с разни бюрократи. Прекият резултат от намаляването на поведението е лишаването от стипендия за отличен успех. Това вече е кофти!
Важни промени се въвеждат тази година и в системата за оценяване. Да му мислят онези, които драпат за гимназиите, тези, които ще държат матури и миниматури. Горките хлапета! И още ‒ от тази година децата в тези класове, които имат слаби оценки по даден предмет, няма да се явяват на поправителен изпит и няма да повтарят учебната година. За тях училищата трябва да организират допълнително обучение през лятната ваканция, което може да продължи и дори и през следващата учебна година. Това е признание, че провалът на децата в този ранен етап надали се дължи на самите тях.
Всички тези новости и старости звучат добре, но мнозина се питат дали наистина ще настъпи промяна в българското училище. Всички говорят за промени, но никой никъде например не чу и дума за стипендиите и техните размери. Явно смешната сума от 21 лева за отличници си остава все същата, а ние ще продължаваме да храним същите надежди все някога и нашето школо да заприлича поне малко на европейското. Иначе ще се сещаме за онзи култов български филм от времето на соца, в който момченцето се утешава така: „..Тате ще ми купи колело... ама друг път...”
