"Консултативният съвет беше свикван по настояване на опозицията в миналия парламент, не мога да си обясня бързата реакция на Георги Първанов сега, който не изчака първите стъпки на новия кабинет.", е категоричен ексминистърът на труда и социалната политика в кабинета "Сакскобургготски" Лидия Шулева.
Интервю на Васил Василев
- Имаше ли нужда от свикване на Консултативния съвет в такъв момент на все още начални стъпки на новото правителство?
- Ако си спомняте, в предишния мандат на парламента Консултативен съвет почти не беше свикван. Тогава това беше едно събитие за четирите години по настояване на опозицията. Не мога да окачествя това като опит за помощ, а по-скоро като една изява на самия Георги Първанов. Докато бях в предишния парламент първото свикване на този съвет беше отново във връзка с руските енергийни проекти. Това правителство още не е започнало да работи и вече започнаха да се свикват консултативни съвети. Може би има смисъл, да се докладват фактите, дай боже този съвет да допринесе с някаква полза за страната ни. Доколко са успели, ми е трудно да преценя все още, но самата идея да се дава чуваемост на добри идеи и въобще да се генерират такива, не е лоша.
Българската икономика не е експортно ориентирана. Единствената възможност да се създава брутен вътрешен продукт и да има икономически ръстове е, когато са налице преки чуждестранни инвестиции. Ако погледнем ретроспективно, ще открием именно тази пряка зависимост – чужди инвестиции – брутен вътрешен продукт. Тези чужди капитали обаче няма как да постъпят у нас без да създадем ясни конкурентни предимства. Като държава с едни от най-ниските данъци, сме със силно конкурентно предимство. Ако не съумеем да го запазим в условията на тази криза, ние се самоубиваме. Разбирам да имаме какво да изнасяме, нямаше да има такава нужда от експорт, но уви на този етап трябва да не лишаваме страната ни от инвестициите, които са спасителния ни пояс.
- Подкрепяте ли Симеон Дянков в идеята му за запазване на плоския данък?
- Категорично, но не само това. Трябва да се направят още няколко стъпки за премахването на данъка по дивидентите и за холдинговите дружества. Има възможност да не се облагат дивидентите на чужди компании, които са регистрирани у нас. Това е практика в Белгия, Холандия и Люксембург. Нашето данъчно законодателство е на стъпка от това да получи същите предимства и да привлечем още компании, които да направят бизнеса си именно тук.
- Защитихме ли своите интереси по повод общите ни енергопроекти с Русия?
- България в това отношение не успя да защити интереса си. Горивото, което ще се доставя от Русия и се преработва в Гърция, по никакъв начин не удовлетворява икономически България. За нас на този етап остава единствено рискът от замърсявания. Трябваше да се търси компромис и да се осигури. Трябваше да се възстанови рафинерия у нас и на Гърция да се предлагат вече готови продукти. При положение, че сме решили вече да строим тръбата, то най-малкото трябваше да се помисли именно за българския интерес. Нефтохим в Бургас въобще не работи с пълния си капацитет, а да не говорим, че имаме възможност да построим още една рафинерия, защо да я строят гърците?
- Какви сигнали даде Русия на страната ни в Полша на срещата между Бойко Борисов и Владимир Путин?
- Това първо не беше специализирана визита, свързана с енергетиката. Почитаха се жертвите на Втората световна война, имаше чествания. Несериозно е на една такава среща да се взимат толкова сериозни решения, касаещи бъдещето на двете страни. Всички интерпретации, които бяха изречени в тази насока, бяха недобронамерени. Естествено е Путин да подпита новия премиер „Какво ще правим с проектите?”, а напълно логично е за този кратък срок като министър-председател Бойко Борисов да отговори „Ще видим”. Не трябва тази среща да се тълкува като финални акорди на енергийните проекти и сътрудничеството в тази насока между двете страни. Тя е по-скоро опознавателна. Новото правителство има достатъчно време, за да разгледа всички параметри.
- Какви са общите ви наблюдения от работата на новия кабинет?
- Стискам им палци да успеят да направят и да осъществят всичко онова, за което предварително говореха. Вижда се, че има реформаторски дух и заряд сред министри и депутати. Много ми се иска да се трансформира в реални действия. Трябва да има експертна и обществена подкрепа.
- Мина доста време от крилатата фраза „да бутнеш баба си по стълбите” по ваш адрес, изстреляна по повод едно изказване за одържавяване на пенсионните фондове. Сбъдна ли се прогнозата на Димитър Манолов?
- Г-н Манолов тогава не разбра за какво говоря, което не се случва за първи път. Тогава аз казах, че пенсионната система започва да национализира, което е изключително опасно. Мечтата на профсъюзите винаги е била държавата да плаща пенсиите на всички. Приемам изразът като много атрактивна фраза. Но за съжаление тези мои опасения вече стават реалност. Когато аз бях министър на труда, дефицитът в Националния осигурителен институт беше 200 милиона лева. В момента той е 3 милиарда. Да видим сега кой кого е бутнал. От една страна бутнаха по стълбите са първо българските работещи, от друга – българските пенсионери, които, плащайки ДДС върху хляба, млякото и пр., запълват този дефицит. Тогава предупредих, че пенсионерите сами трябва да си плащат пенсиите.
- С какво се занимавате в момента и липсва ли ви депутатското, а защо не и министерското кресло?
- В момента си почивам. Никак не ми липсва парламента, не мисля да си помисля да отида отново там. В момента получавам различни предложения да съветвам правителства в региона на Югоизточна Европа.
