Днес се навършват 33 години от атентата на гара Буново. Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Той е дело на членове на нелегалната организация, наречена ”Турско национално освободително движение” в България.
Загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. Сред жертвите са глухонеми деца, които се прибират у дома. Тежко ранени са 9 души, сред които също има 2 деца.
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак номер 326, който се движи от Бургас за София.
Взривното устройство е с часовников механизъм, като е разчетено то да избухне при навлизането на влака в тунела в района на гарата. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взрива избухва в 21:31 часа на гарата, а не в тунела.
Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.
Взривът във влака и в хотела е поставен от един и същи човек. Той се качва на влака в Бургас, поставя бомбата, която трябва да избухне в тунела след гара Буново. Мъжът слиза в Сливен и поставя второ взривно устройство там. На същия ден бомба избухва на летище Варна, осакатява и обезобразява две жени с едно и също име - Елена.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата. Те са Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев. Няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ (тогава - б. р.) и осъдените са екзекутирани и кремирани. Останалите са осъдени за помагачество.
