Анализ на Михаил Горбачов, последния лидер на СССР (1985-1991 г.), публикуван в сп. „Тайм“, разпространен от Бгнес
Когато през 1985 г. станах лидер на Съветския съюз, по време на моите първи срещи с хората почувствах, че те най-много се вълнуват от проблемите на войната и мира. Направете всичко, за да не допуснете война, казваха те. По това време свръхдържавите бяха натрупали планини от оръжия, а плановете за увеличаване на военната мощ предвиждаха създаването на „орбитални станции за водене на бойни операции“, „лазери с ядрено изпомпване“, „космическо кинетично оръжие“ и други подобни изобретения.
Слава Богу, нищо от това не беше създадено. Нещо повече, преговорите между СССР и САЩ поставиха началото на прекратяването на надпреварата в ядрените оръжия. Постигнахме договори за радикално съкращаване на арсеналите с един от най-войнствено настроените американски президенти Роналд Рейгън.
Днес тези постижения са заплашени. Военното планиране все повече и повече напомня подготовката за реална война на фона на непрекъснатата милитаризация на политиката, мисленето и риториката. Обзорът на стратегията за национална сигурност и
Обзорът на ядрената стратегия, публикувани от администрацията на американския президент Доналд Тръмп през февруари, ориентират външната политика на САЩ към „политическо, икономическо и военно съперничество в целия свят“ и призовават за разработването на ново, универсално „по-гъвкаво“ ядрено оръжие. Това означава по-нататъшно намаляване на прага за използване на ядреното оръжие. На този фон руският президент Владимир Путин в своето неотдавнашно обръщение към Федералното събрание обяви за разработването на няколко нови видове оръжия в Русия, включително оръжия, които за момента не притежава нито една страна в света.
През януари експертите, издаващи в Чикаго „Бюлетина на учените в ядрената област“, поставиха символично стрелките на „Часовника на Страшния съд“ на половин минута по-близо до полунощ. Според учените днес ние се намираме на две минути от глобалната катастрофа. Последен път такова равнище на опасност е било регистрирано през 1953 г.
Страхът, който изпитват днес хората, е напълно оправдан. Как трябва да реагираме на тази нова спирала на милитаризацията? Преди всичко не трябва да губим надежда и да стоим със скръстени ръце; трябва да поискаме от световните лидери да се върнат на пътя на диалога и преговорите. Главната отговорност за излизането от настоящата опасна задънена улица лежи на лидерите на САЩ и Русия. Това е задължение, от което те не трябва да бягат, защото арсеналите на двете държави, както и преди, надхвърлят арсеналите на останалите страни.
Но не трябва да възлагаме всичките си надежди на президентите. Тези двама души не могат да решат всички проблеми и да преодолеят всички препятствия, които са създавани с години. Нуждаем се от диалог на всички нива, включително мобилизацията на експертната общност на двете държави. Тя олицетворява огромен запас от знания, които трябва да се използват в интерес на мира. Положението се е усложнило до такава степен, че трябва да попитаме: къде е Организацията на обединените нации? Къде е нейният Съвет за сигурност, нейният генерален секретар? Не е ли време да се свика извънредна сесия на Общото събрание или на Съвета за сигурност на ниво държавни глави?
Убеден съм, че светът очаква такава инициатива. Не се съмнявам, че голямото мнозинство от хора и в Русия, и в САЩ ще се съгласят с това, че проблемите не трябва да се решават с войни. Може ли оръжието да реши проблемите на околната среда, тероризма или бедността? Може ли то да реши вътрешните икономически проблеми?
На Путин и Тръмп лежи отговорността да намерят изход от сегашната ситуация. Трябва да напомним на лидерите на всички ядрени държави, че в съответствие с Договора за неразпространение на ядреното оръжие те са задължени да преговарят за съкращаването и в крайна сметка ликвидацията на този вид оръжия за масово унищожение. Техните предшественици подписаха тези ангажименти и те бяха ратифицирани от техните правителства на високо равнище.
Свят без ядрени оръжия – не може да има никаква друга крайна цел. Колкото и мрачна да е днешната ситуация, колкото и потискаща и безнадеждна да ни се струва обстановката, трябва да действаме, за да предотвратим най-страшната катастрофа. Не трябва да се стремим към пропастта, а към общата победа над демоните на войната.
