Българите са сред жителите на ЕС, които най-малко вярват на новините. Едва четири на сто от българите заявяват, че вярват на вестниците безрезервно (10 на сто е средното доверие в ЕС).
Близо половината българи (41 на сто) заявяват, че напълно не вярват на този източник на информация (27 на сто в ЕС), а 43 на сто имат известно доверие (63 на сто в ЕС).
На новините онлайн се доверяват напълно само два процента от българите и пет на сто от останалите в ЕС. У нас 39 на сто изобщо не вярват на новините в интернет (33 на сто в ЕС), докато известно доверие имат 33 на сто (47 процента в ЕС).
На новините по българските телевизии изцяло вярват 13 на сто от зрителите (12 на сто в ЕС). Известно доверие имат 70 на сто от зрителите (66 на сто в ЕС), а недоверие изразяват 27 на сто (29 процента в ЕС).
Всеки десети българин вярва напълно на вестите по радиото (15 на сто в ЕС), като по-скоро вярват 59 на сто, а доверие нямат 23 процента. На новини от видеоплатформи вярват 27 на сто от българите, а недоверие изразяват 42 на сто (48 на сто в ЕС). Всеки ден 40 на сто от българите попадат на подвеждаща новина (37 на сто в ЕС). Едва 14 на сто от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15 на сто в ЕС).
За 69 на сто от българите и за 44 на сто от останалите европейци фалшивите новини са проблем. Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в ЕС са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.
Проучването показва също, че в България (94 на сто) и в останалата част на ЕС (89 на сто) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
