„Ди Велт” в неделния си брой помести обширен репортаж от България.
„Ако гледаме числата, ще останем с впечатлението, че България е готова за еврото. Да, тя е най-бедната членка на ЕС, но във финансово-политическо отношение България е направо отличник, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи привърженици на германската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще забележим и проблемите, които говорят против бързото приемане на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи дори някои високопоставени представители на държавата и на бизнеса признават, че на страната ѝ трябва още време", пише авторът на статията Франк Щокер, цитира БГНЕС.
Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкова строгите условия на общата валута, колкото други фактори, пише по-нататък авторът и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: „В макроикономическо отношение България изпълнява критериите дори по-добре от повечето страни в еврозоната". В разговора с журналиста от германския вестник Седларски казва още, че към дълговете българите имат същото отношение като германците: „През последните десетилетия както левите, така и десните правителства водеха много консервативна финансова политика". „И наистина", пише по-нататък авторът, "дългът на страната възлиза едва на 25% от БВП. А горната граница за присъединяване към еврото е 60% - условие, което повечето държави не изпълняват, включително и Германия.
Финансовият министър приключи миналата бюджетна година с плюс - също както и колегата му в Берлин. В еврозоната е допустим дефицит до три процента спрямо БВП - и това условие много държави от зоната на общата валута нарушават вече от години", припомня авторът и продължава: "Финансово-политическата стабилност в България се дължи не на последно място на икономическия подем след присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село. Сиви улици, мрачни магазини с евтини стоки, задушни ресторанти с нелюбезни келнери, чиито познания по чужди езици се изчерпваха с руския. Днес е съвсем друго. През последните три години икономиката нарастваше с повече от 3 процента годишно. По софийския булевард „Витоша", който води от Двореца на култура към градския център, се редят магазините на големи световни вериги като H&M, „Zara" и „Adidas", а кафенетата и шикозните ресторанти са пълни с туристи от цяла Европа, които пристигат в България с полетите на нискотарифни компании. Навсякъде се говори английски, София е станала европейски град. Променила се е всъщност цялата страна. Когато се качиш на влака, първоначално се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските покрайнини. После спира на разни омърлушени и сякаш напълно изоставени гари, след което се задрусва към Родопите. В един момент обаче кривите релси се превръщат в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават модерни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, докато накрая пристигаме в Пловдив, втория по големина град в страната.
През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът постепенно се превръща и в икономически фактор. Индустриалният му район прилича на германска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили различни европейски фирми. „Либхер" произвежда хладилници, „Шнайдер Електрик" - електрически шалтери. В съседство пък се е нанесла фирмата „ДБ Шенкер"." Ниският плосък данък привлича чуждестранните фирми, обяснява пред репортера на „Ди Велт" Тим Курт, председател на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от фирмите отново биха инвестирали в България, пише авторът и задава закономерния въпрос: „Значи всичко е прекрасно, така ли? Съвсем не. Една тема се появява във всеки разговор: избуяващата корупция. „Това определено е проблем", казва Курт и уточнява, че чуждестранните фирми все пак не са съвсем безпомощни: „Затова винаги са нужни две страни и тук все пак може да се работи, без да се включваш в тази система". Но това не е толкова лесно. Ако една фирма иска да построи ново фабрично хале, изведнъж може да се появи гражданска инициатива срещу проекта, която заплашва със съд - освен ако не се плати определена сума. По-големите фирми навярно могат да издържат на дълъг процес, малките обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и така да ликвидират проблема. Още повече, че тъкмо правосъдието се смята за особено корумпирано", пише авторът и цитира разговора си с Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.
Пред вестника Стефанов обяснява, че съдебната система в България се използва не за прилагане на правото, а като инструмент за политически натиск срещу опозицията и срещу дразнещи критици. По-нататък в обширната статия става дума и за новия антикорупционен закон. По този повод Стефанов призовава българските власти най-после да започнат да съдят и високопоставени личности и по този начин да дадат ясен сигнал срещу корупцията. Според автора на статията, българското правителство може да бъде тласнато в тази посока във връзка с кандидатурата за еврозоната. Тоест, ако иска да въведе еврото, България трябва да подобри съдебната си система.
„Но ЕС може и да махне с ръка. Защото България изобщо не е най-корумпираната страна. „Та погледнете само Гърция или Италия, които вече са в еврозоната", казва Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически аргумент. Част от българските елити са ориентирани по-скоро към Русия, отколкото към Запада. А и както твърди Стефанов, пряко или косвено Русия контролира една четвърт от българската икономика. Но една държава от еврозоната практически няма как да се прехвърли в лагера на Путин", коментира изданието.
Най-сериозни противници на еврото обаче не са проруски настроените части от българското общество, пише авторът на статията и цитира разговора си със Стоян Панчев, шеф на неолибералния мозъчен тръст ЕКИП. Панчев смята, че твърдата обвързаност на лева към германската марка и впоследствие към еврото е по-добрата опция за страната, тъй като принуждава политиците да ограничават разходите. Тъкмо от тези окови ще се освободи правителството, ако България влезе в еврозоната, смята Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без преки отрицателни последствия. Напротив: икономическият растеж може да се ускори, твърди експертът, но предупреждава, че негативните последствия ще се усетят само няколко години по-късно. Сходно мнение защитава и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов. Той припомня, че българската икономика все още е на равнище от 46% спрямо средното в еврозоната, а това е недостатъчно.
„Правителството сякаш също е наясно, че засега страната не може да се присъедини към еврото", пише авторът в края на статията си.
