Българите много обичаме да се хвалим с традициите си. Кукери, мартеници, капама, ракия, Сирни заговезни. Чужденците да се чудят и маят – бре, какъв народ! Има обаче и традиции, за които не обичаме да говорим, но спазваме.
Шмекеруването в политиката е едно от тях.Често се изявява като дебелоочие и наглост. Отишъл онзи ден Борисов в Скопие да почете паметта на близо 12 000 евреи, изпратени в концентрационни лагери, от които 7 хиляди в „Треблинка“. Там и загиват. Изпратени са, когато българските власти управляват по силата на договор с Германия в Македония през 1943 г. Жестът можеше да е добър, дори исторически, ако същият Борисов не бе отказал закрила на турски граждани, избягали от репресии в Турция.
Почиташ едните жертви, а други обричаш. Това е двоен аршин и аморално, а не постижение в политиката. Някои от тях бяха експулсирани по бързата процедура без да им се даде шанс да защитят правото си на убежище. В Турция моментално бяха вкарани в затвора и каква е по-нататъшната им съдба – никой не знае. Обясненията, че се спазвали някакви законови процедури са неубедителни. През 2017 г. Германия е дала политическо убежище на 196 турски граждани. Меркел лично защити много от тях и си навлече гнева и заплахите на Ердоган. Справедливо и хуманно отношение получават потърсилите убежище и в Гърция. Само Борисов връща добралите се до България заплашени граждани и обяснява ли обяснява, че така трябвало. Иначе Ердоган щял да пусне към България огромен бежански поток да ни залее. Още една лъжа. Всъщност Ердоган държи Борисов „за топките“ за прикриваната от нашия премиер контрабанда на български цигари в Турция, свързвана от турските служби с името на другарчето му Делян Пеевски. Също и с тайните договорки с Иракски Кюрдистан за доставки на оръжия и друга помощ. Затова са му нужни на премиера крокодилските сълзи в Скопие. Ама крокодилски сълзи да видите!
Лъжата – друга наша отколешна традиция. В момента тя изживява „златен век“. Много българи се оплакват от корупцията, от мутренското управление, липсата на справедливост, кражбите и лицемерието на управлаващите. Въпреки това гласуват за ГЕРБ. Защото се надяват: да станат част от крадливите кръгове на местно или национално ниво; децата им да се влеят във върхушката; да получат някакъв пост и държавна заплата. Мислят, че лъжата и притворството са вид надежда. Не, не са.
За лъжата в политиката могат да се изпишат томове. Не че някой ще ги чете, но за историята, както би казал Цицерон. И ЦЕцерон би го казал, ако някой му го бе написал. Или със свои думи...
Борисов продължава да твърди, че няма нищо общо със сделката да придобиване на ЧЕЗ. Въпреки всички факти, които излязоха наяве. Ще припомня какво каза председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачеш пред БНР: "Доколкото знам, някои от законовите ангажименти, поети от българското правителство, не са съвсем изпълнени. Заради това ЧЕЗ загуби пари и затова постепенно изгуби интерес да прави бизнес в България. Смисълът на всичко беше, че българското правителство и специално премиерът Бойко Борисов не искат ЧЕЗ изобщо да бъде в България... Преди няколко години българското правителство падна заради цената на тока. Сега премиерът Борисов е отново на власт и вероятно присъствието на ЧЕЗ не му се нрави - на него и на неговите хора.“
Чехите са наричани от някои евреите на Европа. Каквото правят го правят добре обмислено, обичат точните сметки колкото бирата и не си оставят магарето в калта. Щом назовават конкретно Борисов, значи има защо. Самонадеяността на нашия премиер може би го е вкарала в нов филм от поредицата „Ало, Ваньо“. Очаквайте любопитни записи.
Двуличието също ни е доста близко. Спомнете си какъв шум се вдигна, когато Антон Тодоров и вицето Валери Симеонов размахаха пръст на тв водещи. Стигна се дори до протест пред МС. Имаше и развълнувани текстове за свободата на словото, правата на журналистите и пр. Готино.
Същото се повтори, макар и не в такъв мащаб, след нападките на Волен Сидеров по адрес на Горан Благоев от БНТ. Така и трябва.
В момента колегите от Би Ай Ти са в тежка ситуация. По много мъгляв начин се смениха собствениците на телевизията. Новият бос Мирослав Янев (зад който също стоят не/известни фигури) обяви, че ще прави „иновативна телевизия“, почвали модерни предавания и прочие лъскави фрази. На практика близо 60 души са унижавани седмици и месеци наред, не им се плаща нито стотинка, нямат достъп до техниката, не знаят какво се случва и т.н. Пита се: къде са сълзливите писания за правда и свобода, къде е солидарността и съпричастността на колегията?
Нахалството. Извира буквално отвсякъде. Примерите с нагли шофьори, надменни чиновници и брутални служители на институции, готови да съсипят всеки, за да угодят на шефа – колкото искате. Всички те обаче имат пред себе си примери за подражание от висшия ешалон. Да вземем кметицата на София Йорданка Фандъкова. Кротката, умната, невойнствената, сговорчивата, загрижената „майка“ Тереза на столичани. По-голяма заблуда от тази едва ли бихте могли да си представите. Всекидневни протести.
Вдигат се квартал след квартал. Повод за ескалиращото недоволство са плодовете на тежката корупция в общината и администрацията. Отвратителни ремонти, издълбани от кратери улици, нови и нови строежи без един метър нова инфраструктура. Скъпарски комплекси без канализация и със септични ями. А Ларгото? Предизвестен скандал. Ремонтът, направен преди две години, се оказа боклук. Счупени и извадени плочки, счупени остъклявания. Грозна, противна картина. Виновни обаче няма. Вода била избила отнякъде, случвало се на всеки дори вкъщи. Какво като има гаранция на ремонта от 20 години. Щял да се направи нов ремонт на ремонта, но като се затопли времето. Ако Фандъкова не беше от ГЕРБ и любимка на Борисов, той като един гръмовержец щеше да се снима пред разбитото Ларго и да обяви, че зли сили саботират него и европредседателството. На бас, че щеше да го направи. Може да го стори и сега, ако му е отмиляла Данчето. Що да не я жертва и да покаже, че е строг, но справедлив. Само да му го нашепне Цецо, който и без това не може да диша кметицата…и гледайте сеир.
В сряда Борисов отново бе щедър, както обикновено с народните пари и държавната собственост. Раздаде плажни ивици на супер места на свои акрани. Една за ДПС и летните сараи на Доган, друга получи бащата на ЛУКойл-императора Вальо Златев, трета във фирма до ВИС, четвърта на фирма до СИК… Иначе Борисов реве като ерихонска тръба, че спазва законите и не робува на приятелства. И е прав – за бизнес става дума. Как само си отиват: Баце-СИК-ДПС-ВИС-Златев. Златна симетрия, стабилност, равнопоставеност и баланс. А Валери Симеонов ще трябва да свиква с ролята на кияк за тъпана… Тъпана на Баце.
Такива метаморфози преживяват българските обичаи и традиции. Това, че някои обуват потури и турят калпаци по празниците е зрителна измама. Не се връща някакъв отколешен родолюбив дух, а се прикриват неща, които не са за показване. Фалшив патриотизъм. Духът или го имаш или не. Не го създават крясъците, залепените мустаци и наливането с пиячка послучай годишнини от смъртта на читави българи.
Някой ден ще осъзнаем, че сме възприели като даденост тъгата и унижението. Дано стане по-скоро и дано се възмутим.
Борис Петков
