Един бърз моментен анализ на вероятния резултат от срещата на Съвета за национална сигурност на Обединеното кралство, председателстван от британския премиер Тереза Май днес, относно санкциите срещу Русия, води до мрачно заключение и нещо повече от просто военна реторика. Членовете на съвета вероятно за пръв път ще изпитат отслабването на геополитическата позиция на Великобритания след Брекзита.
Докато координираният отговор на НАТО – Великобритания все още може да се позове на член 5 – е първият и предпочитан вариант – координацията на ЕС е от съществено значение, тъй като по-ефективните отговори са отвъд военния спектър – в това, което Путин най-много го боли – парите и възприятията.
Бойкотът на Световната купа в Москва изглежда почти неизбежен. Не мога просто да си представя как отборът на Англия играе футбол „както обикновено“ на стадиона в Лужники, като Лондон се преструва, че спортът е за един мирен свят. Ако англичаните напуснат – други ще ги последват със сигурност – просто неизбежните знаци на солидарност. И това ще бъда края на първенството като световно.
Използването на нервен агент срещу мирни граждани е очеваден акт на война, който може да завърши в съда в Хага като престъпление срещу човечеството. Шансовете на Русия да забърка като отговорни трети страни (Украйна!?) в този чист продукт на собствените и химически лаборатории – са нищожни.
Западът бързо се приближава до червената линия – никакви компромиси с Москва – или Путин, или ние.
Това не означава непременно предстояща война с Русия, още по-малко директен военен конфликт в Европа. Западът ще спечели лесно и без война – просто трябва да дочака колапса на Путин под собствената тежест на корупцията и неефективността.
Шансовете Кремъл да се реши на изпреварващ удар и да предизвика ядрена размяна, не трябва да се пренебрегва, но не са нито доминиращи, нито нарастват. Руската военна заплаха е силно преувеличена, включително способността да се нанесе пръв удар.
Въпреки това Путин може да бъде изкушен да ангажира чрез проксита американските войски в Сирия – ако Вашингтон реши да нападне лоялистите на президента Асад в Дамаск, но и тук шансовете за успех не са високи, още повече, че в уравнението ще участват и Израел.
Западът разполага с много пространство за маневриране и за прилагане на по-твърди варианти на сдържане на Русия, включително чрез радикално ескалиращи санкции срещу олигарсите и пълно замразяване в отношенията с Москва.
Едно нещо е сигурно – Путин ще става все по-агресивен и радикален особено при тестване границите на уязвимостта в слабите звена системите на ЕС и НАТО, както и на Балканите, така и в Черно море. Не толкова в Прибалтика. Господарът на Кремъл вече явно чувства, че захватът върху властта му отслабва и леталния изход е наблизо.
2018 година ще остане в световната история.
От Илиян Василев
Bulgariaanalytica
