Призоваваме да се търсят спешно възможности ремонтът и поддръжката на минимално необходим брой самолети МиГ-29 да бъдат направени от държава, която е съюзник в НАТО или заявила желание за членство в Алианса, и разполагаща с необходимите възможности за това. Това пише в позиция на Атлантическия съвет на България.
Ето и цялата позиция:
Атлантическият съвет на България (АСБ) със загриженост следи предприетите от министъра на отбраната действия по ремонта и поддръжката на останалите в наследство самолети МиГ-29. От публикуваните на 07.03.2018 г. на портала за обществени поръчки на МО нови документи по процедурата за обществена поръчка: “Интегрирана логистична поддръжка на самолети МиГ-29 – рамково споразумение” (https://pp.mod.bg/MO-DOA-2017-068) става ясно, че МО се готви да плати на Руската самолетостроителна компания “МИГ” (РСК „МиГ“) между около 41.1 млн. лв. и 81.5 млн. лв. без ДДС за ремонт и поддръжка на 15 самолета за 4 години.
Тази процедура беше открита с решение на министъра на отбраната №129 /06.12.2017 г., но беше обжалвана. От публикувания пакет с документи е видно, че на 15 и 16 февруари са проведени преговори с РСК „МиГ“. Въз основа на тях със свое решение №28/06.03.2018 г. министърът на отбраната окончателно определя като изпълнител РСК „МиГ“. Решението подлежи на обжалване в десетдневен срок.
Важно е да се уточни, че с решението си от 06.03.2018 г. министърът на отбраната на практика открива нова процедура, отделна от тази, който е обжалвана от м. декември 2017 г.
Нашата тревога значително нараства при един по-внимателен експертен прочит на споразумението и съпътстващите го документи, особено предвид следните договорености:
По предмет на споразумението (глава 2)
Проектът на Рамковото споразумение (РС) предвижда заплащане на такса за интегрирана логистична поддръжка (ИЛП) от 6 250 Евро за един летателен час, т.е. над 9 милиона за 1450 часа, и почти двойна такса над тези часове. От текста се разбира, че огромната такса за пролетян час се заплаща единствено за проверка и калибриране на контролно-измервателна апаратура, свързана с експлоатацията на самолетите (т.2.3.1.6 от проекта на РС). Всички останали дейности, посочени в т.2.3 от проекта на РС като включени в тази цена, се дублират с посочените в т. 2.4, които се задължаваме да плащаме допълнително по цени, определени от РСК „МиГ“.
Прави впечатление, че комисията е променила т.2.3.2.1 от предложения в изискванията проект на РС, озаглавена „Планови и непланови доставки на резервни части от комплектацията на самолета и консумативи“, на „Доставка на резервни части и консумативи“. Изглежда това е направено с цел отпадане възможността в цената за един летателен час да попаднат агрегатите с ограничен ресурс, което очевидно е в изгода на РСК „МиГ“.
Налага се изводът, че МО се задължава да заплати на РСК „МиГ“ милиони евро за нищо, а допълнително ще заплати други милиони за изпълнение на необходимите дейности за поддръжка на летателната годност на самолетите.
Срокове и място за изпълнение на споразумението (глава 3)
Проектът на РС оставя на РСК „МиГ“ да определя какви ще са сроковете за изпълнение на дейностите по договорите, независимо от приоритетите на МО. Недоговарянето на лимитиращи максимални срокове за изпълнение на договорите, особено на този за възстановяване на летателната годност на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета, позволява на руската страна да манипулира в свой интерес същите и от там да влияе директно върху процента изправни самолети.
Цени на договорите (глава 7)
Не се договаря цена на възстановяване на летателната годност на 15-те самолета при положение, че комисия на РСК „МиГ“ е извършила предварителна оценка на тяхното състояние. В същото време са поискани единични цени за извършване на основен ремонт и увеличаване на назначения срок на служба на агрегати, за извършване на контролно-възстановителни работи и за доставка на резервни части и консумативи за 2018 г. (Приложения №№ 14, 15, 16 и 17 от Изискванията на възложителя), които не са отразени в проекта на РС. Това ще даде възможност на РСК „МиГ“ да променя предложените цени, позовавайки се на обстоятелства извън контрола на МО.
Неустойки (глава 17)
Не се предвиждат неустойки при неизпълнение на основното задължение на РСК „МиГ“ за осигуряване на минимално 1450 ч. нальот на година при 66,6% изправна техника. Нещо повече, проектът на РС не предвижда начин за действие, ако не бъде осигурен такъв нальот. Това е изключително в интерес на фирмата и ще й позволи да претендира незаслужено плащане при по малък нальот.
Тези и други противоречиви клаузи правят рамковото споразумение неработещо и неизбежно ще доведат до неговото прекратяване след сериозна загуба на финансови средства и без да бъде постигнат желаният резултат.
Освен това, много от текстовете и промените в хода на процедурата оставят сериозни съмнения за уговорки между двете страни.
Министърът на отбраната е представител на коалиционния партньор на ГЕРБ, но отговорност за осъществяване на отбранителната политика носи Министерският съвет.
Призоваваме министър-председателят г-н Бойко Борисов да намери начин да осъществи своите управленски функции по отношение на състоянието и модернизацията на Българската армия.
Заслужава да се отбележи с особено внимание и фактът, че предвижданата обща стойност на договорите, които ще бъдат сключвани в изпълнение на рамковото споразумение, няма да надвишава сумата от около 41.1 млн. лв. без ДДС (т.8.7). Съгласно чл. 26, ал. 31а от Закона за отбраната и въоръжените сили обаче министърът на отбраната утвърждава програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите не надвишава 50 млн. лв.
По този начин към момента министърът на отбраната, без да се налага да иска одобрението и на Министерския съвет (такова е необходимо, ако стойността е над 50 млн. лв.), разполага с пълната свобода да сключи договора. Вероятно това е и причината цялата стойност на договорите да бъде разделена на две части – минимална и максимална. Минималната дава възможност на министъра на отбраната да действа по свое усмотрение и воден от собствената си преценка.
АСБ следи със засилена тревога реваншистката и провокативна политика на Кремъл, който води хибридна война срещу НАТО и ЕС, включително и против България. В стратегическите си документи Москва вече фактически обяви НАТО за неприятел. Провокациите на руските ВВС в близост до въздушното ни пространство от години водят до изчерпване на ограничения ресурс на наличните в момента изтребители.
Да продължаваме да ремонтираме оръжието си в Русия при това положение е неразумно и опасно за националната ни сигурност.
Припомняме и възникналите съмненията за летателната безопасност, предизвикани от доставения непълен комплект документи по предишния ремонт на МиГ-29 (за над 70 млн.лв.), което предизвика напрежение сред пилотите ни през октомври 2017 г.
Българските управляващи трябва добре да си дават сметка за всичко това, особено в настоящия контекст на агресивна политика на Кремъл срещу НАТО и ЕС.
За съжаление, Кремъл с реваншистката си политика днес става все по-ненадежден партньор на международната сцена и се утвърждава като сериозен фактор на нестабилност в Европа, особено по източните граници на ЕС и НАТО. В този контекст няма никакви разумни основания да се очаква, че Москва може да бъде лоялен и надежден партньор и по отношение на каквито и да е бизнес отношения във военнопромишлената сфера. Още по-малко в поддръжката на критично важна военна техника на България, използвана за изпълнение на съюзните й ангажименти в НАТО.
АСБ настоява за незабавно прекратяване на процедурата по сключване на това рамково споразумение с Русия!
Призоваваме да се търсят спешно възможности ремонтът и поддръжката на минимално необходим брой самолети МиГ-29 да бъдат направени от държава, която е съюзник в НАТО или заявила желание за членство в Алианса, и разполагаща с необходимите възможности за това.
Поради ненадеждността в перспектива на самолетите МиГ-29, АСБ настоява за възможно най-бързо стартиране на процедурата по придобиване на нов тип оперативно съвместим с НАТО боен самолет.
АСБ счита, че паралелно с въвеждането на въоръжение на новия самолет трябва да се пристъпи към освобождаване от самолетите МиГ-29 така, че да не се допуска паралелното им използване с новите изтребители. За старите МиГ-29 следва да се търси най-добрата пазарна реализация.
АСБ настоява също и за разширяване на възможностите за осъществяване на съвместна охрана със съюзни държави на българското въздушно пространство в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
АСБ следи внимателно и ще продължи да подкрепя със своята експертиза всички институционални намерения и действия по укрепването на отбранителния потенциал, ролята и авторитета на страната ни в НАТО и в Европейската отбрана.
АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
