Гигантски творчески риск, така критиката определи намеренията на диригента Камджалов да повери вокалните партии в Симфония 3 на Гурецки „Скръбни песни“ на Лиса Джерард известна на българската публика като автор на музиката за филма „Гладиатор“, „Лице под наем“ и редица още кино шедьоври отличени с множество високи награди, както и половината от пънк дуото „Дет кен денс“.
Снощи публиката остана буквално зашеметена от резултата на тази, на пръв поглед шокираща симбиоза между Genesis orchestra, Музикална лаборатория за човека и „Бездънното гърло“, както феновете наричат гениалната Джерард. Концерта започна с няколко авторски изпълнения композирани и изпълнени от нея, познати и обичани от публиката, но безспорно голямата изненада беше претворяването на мистичното Вехади на Учитела Петър Дънов. Знае се за пристрастията на маестрото към учението на Беинса Дуно, но като че ли никой не очакваше оказване на почит по този оригинален и безспорно отвяващ представите за свобода в творческите търсения начин.
Колкото до „Скръбните песни“ те изплуваха в ослепителна светлина и катарзисно бяло /не само като оригинална сценична визуализация/ из под палката и гърлото – кутия на тази пееща Пандора, вечна жена и огромен артист Лиса Джерад!
Залата не издържа на вибрациите, публиката беше омагьосана, пратена отвъд границите на сетивно познаваемото и със сигурност дълго ще се завръща към сивия свят на горестта от която все още не се е намерил диригент който да ни изведе.
Дълго ще отеква феноменалния отзвук от това не съвсем човешко преживяване причинено ни от „ извънземни“/ епитетът, който най-често се чуваше след концерта/ артисти.
