Георги Вулджев е главен редактор на ЕКИП и член на управителния борд на БЛО. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch. Автор е на ”Пенсионна реформа за младите” – анализ на проблемите на пенсионната система и предложение за реформа, което би подобрило нейното състояние.
-Г-н Вулджев, всеки е чувал за дупката в пенсионно-осигурителната система в България. Колко голяма всъщност е тази дупка към днешна дата и какво означава това?
-В бюджета на НОИ за 2018 г. е вписан дефицит от близо 4 млрд. лв. към фонд "Пенсии", което е почти толкова колкото целите приходи на фонда от осигурителни вноски. Тоест, разходите за пенсии са двойно по-високи от приходите от осигурителни вноски. Това означава, че държавният пенсионен фонд е неплатежоспособен и де факто фалирал. Единственото, което го поддържа са ежегодните финансови трансфери, които получава от републиканския бюджет.
Фактът, че размерът на необходимите трансфери е почти толкова колкото приходите на фонда, означава, че всеки работещ гражданин плаща два пъти за държавно пенсионно осигуряване. И за какво? С настоящите демографски тенденции финансовото състояние на фонд "Пенсии" е обречено да продължи да се влошава в дългосрочен план. Само за последното десетилетие дефицитът във фонда е скочил с 262%. При положение, че населението се очаква да продължи да застарява този растеж на дефицита ще продължи. Така държавният фонд "Пенсии" ще става все по-голямо бреме за хазната докато цялата система не рухне и не се стигне до фискална криза. Накратко казано – пари няма.
Проблемът е, че държавния стълб на пенсионната система разчита на т.нар. "разходопокривен" механизъм на финансиране, чрез който настоящите работещи изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Очевидно е, че такава система е крайно неустойчива в условията на все по-голям брой пенсионери съотнесени към все по-малък брой работещи, поради демографските тенденции. Представете си как всеки един работещ българин ще може със своята заплата да изхранва, хем себе си, хем семейството си, хем поне един пенсионер? Непосилно е, а вече сме много близо до това ниво. Отново накратко казано – пари няма и няма и да има. При такава ситуация или работещия или пенсионера ще бъде обречен на мизерия и нищета. Затова системата трябва да се реформира.
-Какви са възможните решения за преодоляване на тази криза и какъв е европейския опит в това отношение?
-Единственото решение, което би елиминирало проблема изцяло е пълна ликвидация на държавното пенсионно осигуряване и преминаването към напълно свободна и пазарна пенсионна система. Това би била система, при която всеки работещ се осигурява във фонд по негов избор където той спестява пари от своята заплата в индивидуална сметка. Парите, които той внася в тази сметка се натрупват и инвестират и така трупат дългосрочна възвръщаемост, от която конкретното лице ще може да се възползва когато настъпи неговото пенсиониране. Така всяко осигуряващо се лице се осигурява индивидуално и значи, че ще има пари за пенсия, като разбира се, размерът на неговата осигурителна сметка зависи от това колко е спестявал през годините. Именно преминаването към такава система предлагаме от ЕКИП и БЛО като "Пенсионна реформа за младите".
Европейският опит всъщност е много лимитиран в тази сфера. Няма държава в Европа, която да е преминала към напълно пазарна форма на пенсионно осигуряване, но в някоичастното осигуряване е далеч по-силно застъпено, отколкото при нас – например в Швейцария. Но има някои пенсионни системи извън Европа се доближават до това, за което говорим. Примерът на Чили, разбира се, е пословичен, но също така и Сингапур, където "социален", т.е., разходопокривен механизъм, напълно отсъства от системата им на пенсионно осигуряване.
-Преди години държавата предложи и дори препоръча преминаване от частните пенсионни фондове към държавен такъв. Какви са резултатите за гражданите, приели този съвет?
-Твърде рано е да се говори за резултати, защото промените в Кодекс за социално осигуряване, за които говорите, бяха въведени преди по-малко от три години, през 2015 г. Тези промени позволиха едностранното прехвърляне на осигурителни вноски от задължителните частни пенсионни фондове към държавния фонд "Пенсии". Това беше една изключително порочна "реформа", защото тя наруши фундаменталният принцип, върху който би трябвало да лежи пенсионната ни система – равенството между задължителния държавен и задължителния частен стълб на пенсионното осигуряване. Чрез тези промени се наруши това равенство, защото единственият стълб, в който работещите са задължени да внасят спестявания вече е държавният – частният е напълно избираем щом може да се откажеш от него.
"Съветът" на политиците от тогава беше, че ако си прехвърлите всички спестявания в държавния фонд ще имате по-високи пенсии. Това е нагла лъжа, поради причините, които вече изброих. Държавният стълб на пенсионната система е неплатежоспособен и няма никаква гаранция, че ще има пари за вашата пенсия, особено ако сте млад човек. Единственото нещо, на което разчитате е мнимото обещание на настоящите политици, че бъдещите политици, които ще заемат тяхното място някак си ще преборят законите на математиката и ще успеят да елиминират дефицита. Това няма как да се случи. Затова всеки, който е решил да прехвърли всичките си осигурителни вноски в държавния фонд се обрича на бедност когато настъпи неговото или нейното пенсиониране.
Основната цел на това прехвърляне на вноски предложено от политиците бе да се източи втория стълб на системата в полза на първия и така поне малко да се тушира дефицита. Проблемът е, че това нарушава всеки един принцип на финансовия здрав разум, защото, за да се подобри финансовото състояние на фонд, който е неплатежоспособен поради структурните си проблеми, се източват фондове, които не страдат от подобни проблеми и са платежоспособни. Това дестабилизира цялата система.
-Ако трябва да приемем ролята на адвокати на Дявола – какви рискове крие преминаването от основно държавно към по-скоро частно пенсионно осигуряване?
-Рисковете са най-вече свързани с това по какъв начин точно би осъществена подобна реформа. Българските политици понякога са особено талантливи в това да опорочават иначе много добри идеи за реформа (като например приватизацията), понеже ги извършват по некадърен или направо корумпиран начин. Това винаги е някакъв риск, но ситуацията на системата в момента е толкова зле, че дори некадърно проведена реформа в посоката, която ние предлагаме е по-добре от настоящото положение.
При преминаването към напълно пазарна система на пенсионно осигуряване е и много важно да се проведе и цялостна регулаторна реформа в сферата. Настоящите регулации върху частните пенсионни фондове са напълно неадекватни за финансово-икономическия контекст, в който се намираме. Също така, трябва да се позволи и на работещите да се осигуряват както си искат. Тоест, да не са задължени да наливат спестяванията си в един ограничен списък от универсални и професионални пенсионно фондове, както е сега, а да имат реален и напълно свободен избор. Всеки трябва да носи отговорност само и единствено за своето осигуряване, но това означава, че трябва да има и пълен контрол над това как се провежда това осигуряване.
-Присъдата ви – ако се продължи с бездействието по тази тема, кога можем да очакваме колапс на системата?
-Такива прогнози винаги е много трудно да се правят, защото зависят от изключително много променливи, които сами по себе си е трудно да се предвидят. Но, накратко казано – колапсът на системата със сигурност ще дойде по-рано отколкото очакваме. Например, следващата икономическа криза ще доведе до поредното голямо изостряне на дефицита във фонд "Пенсии" и сериозно ще натовари държавния фиск по тази линия, който не е готов да понесе по-висока тежест откъм пенсионната система поради безотговорната фискална политика на последните правителства (за която съм говорил и преди). Още при следващата икономическа криза най-вероятно ще се повдигне въпроса за това откъде да дойдат пари за покриването на дефицита в държавния пенсионен фонд и рискът от фискална криза ще е напълно реален.
Дотогава може би и съотношението на пенсионери и работещи ще се е изравнило 1 към 1, след което няма никаква надежда за държавния стълб. Според последните данни на НСИ през 2015 г. съотношението на работещи към пенсионери е било 1 към 0.8. Тоест, този момента на изравняване на броя пенсионери към броя работещи не е толкова далеч. Когато това се случи неизбежният крах на системата ще стане очевиден, защото няма как хем един работещ да издържа един пенсионер, хем да очакваме високи заплати и пенсии. Някой ще бъде ощетен на сравнително мизерен доход, просто защото не може двама или повече да ядат от една порция и да очакват да са сити. А в дългосрочен план и двете групи ще се окажат ощетени (най-малкото защото всеки работещ е и бъдещ пенсионер). Това е реалността на държавното пенсионно "осигуряване" в момента – обрича ни на мизерия.
Интервюто взе Михаил Кръстев
