Йенс Столтенберг представи на 15 март 2018 г. своя четвърти годишен доклад като генерален секретар на НАТО. Дадени са подробни данни за бюджета за отбрана за България за 2017 г. Изводът е, че в България празните обещания и към момента продължават да формират част от имиджа на страната ни като съюзник.
Защо обаче цифрите за България в доклада на генералния секретар не са верни, ще разберете от приложената статия, коментират от Атлантическия съвет.
Докладът прави равносметка на постиженията на НАТО през 2017 г. по отношение на развитието на способностите му за справяне с рисковете и заплахите на днешната сложна и изменяща се среда за сигурност. През годината продължи адаптацията на Алианса в политическата, военната и институционалната сфера.
В документа е представен напредъкът през годината по укрепването на колективния отбранителен и възпиращ потенциал на Алианса, включително и по противопоставянето на хибридните заплахи и кибератаките.
По отношение на предизвикателствата от политиката на Русия на Владимир Путин е потвърден възприетия двупистов подход – изграждане на силна колективна отбрана и възпиране, от една страна, и готовност за поддържане на диалог, от друга.
Отделено е детайлно внимание на разходите за отбрана през 2017 г., което е важен въпрос от гледна точка на необходимостта от по-справедливо разпределяне на тежестите и отговорностите между САЩ и останалите 28 съюзници, в т.ч. и България.
Що се отнася до България, обаче, се забелязва нереално представяне на финансовите данни за реализирания в действителност бюджет за отбрана.
Дадени са очакваните за България разходи за отбрана по категории за 2017 г., които със сигурност са завишени и неотговарящи на реалността. Вероятно експертите от НАТО, подготвили доклада, са се основавали на обявените намерения на правителството ни в началото на 2017 г. Тогава, обаче, се предвиждаха към гласувания от Народното събрание бюджет за отбрана за 2017 г. от 1,106,003,000 лв. да бъдат прибавени и още 402,000,000 лв. за стартиране на проектите за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили. Така бюджетът за отбрана се планираше да нарасне от около 1.1% на малко над 1.5% от БВП и България да демонстрира, че изпълнява отговорно поетия на срещата в Уелс от 2014 г. ангажимент разходите за отбрана да нараснат, така че да достигнат до 2% от БВП. Това, обаче, за съжаление се оказа прекалено хубаво, за да бъде вярно. Не за първи път.
В доклада на генералния секретар представените данните за България показват, че прогнозният бюджет за отбрана 2017 г. би трябвало да бъде 1,508,000,000 лв., или 1.53% от БВП. Това, ако беше вярно, би било забележителен ръст от над 26% в реално изражение и така България би се наредила на завидното второ място сред Румъния след 29-те държави от НАТО. Този показател за НАТО като цяло е 3.21%, като 2017 г. е най-силната година за Алианса, що се отнася до нарастването на разходите за отбрана, особено на съюзниците в Европа. Ако данните за България бяха верни, тогава можеше да се окаже, че сме на едно от челните места в тази положителна тенденция.
Не по-малко розови са данните за България що се отнася и до капиталовите разходи. Пак според доклада, базиран очевидно на оптимистични прогнозни очаквания, базирани на заявени от правителството ни намерения от началото на 2017 г., България през 2017 г. би следвало да е изхарчила за придобиване на въоръжение и техника завидните и за отличниците в НАТО 29.54% от бюджета за отбрана.
Ако беше вярно, това би било забележителен скок в сравнение с 2016 г., когато под перото разходи за въоръжение и техника са били похарчени 9.15% от бюджета за отбрана, а през 2014 г. едва 1.03%.
Ако това беше вярно, България би била през 2017 г. пета в НАТО по разходи за въоръжение и техника като дял от бюджета за отбрана.
Само че тук има още една уговорка. Докато сред напредналите съюзници в НАТО под капиталови разходи се разбира основно средства за закупуване на ново въоръжение и техника, у нас тук се включва и поддръжката и ремонта на старото. Така че и вече проверените и иначе сравнително добре звучащи данни от 2016 г. за 9.15% капиталови разходи не са толкова оптимистични в крайна сметка. Спомняме си, че тогава под това перо бяха отчетени и над 70 млн. лв. за ремонта на част от самолетите МиГ-29, което променя картината.
Докладът на генералният секретар прави България отличник по отношение на бюджета за отбрана, благодарение на смятането на пожелателни бюджетни стойности от преди година. Сега обаче е време да се върнем към реалността.
Защо обаче цифрите за България в доклада на генералния секретар не са верни?
Спомняме си, че още в одобрената в края на 2016 г. тригодишна бюджетна прогноза за 2017-2019 г., за 2017 г. бяха обещани допълнително от държавния бюджет за 2017 г. 402,000,000 лв. за стартиране на ключови проектите за модернизация. Тези пари щяха да бъдат отпуснати, ако имаше сключени договори за придобиване на нов боен самолет и нови бойни кораби. Да, ама това не се случи и затова тези пари останаха нереализирани. Помним също така, че в края на декември, след като стана ясен провалът на модернизационната политика на правителството в отбраната за текущата година, спешно бяха отпуснати от кабинета близо 53,000,000 лв. за разходи, определени като неотложни в отбраната. Практика, която не е непозната. Даже напротив. Но това е друга гореща тема.
С нетърпение очакваме данните от годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г., който по закон трябва да бъде готов до края на март. Тогава ще стане ясно колко е бюджетът за отбрана. И със сигурност ще се окаже, че данните на доклада на генералния секретар на НАТО са силно пожелателни. И догодина те със сигурност ще бъдат коригирани. Въпросът е да не се стигне отново до надценяване на България. Което, ако се повтори, вече би станало пословично за страната ни. Тази година допълнително в държавния бюджет са предвидени още 397,000,000 лв. за стартиране на големите модернизационни проекти. Ако историята от 2017 г. се повтори, именно това развитие ни чака отново.
Дори и да прибавим тези около 53 млн. лв. към гласувания за 2017 г. бюджет за отбрана, той няма да достигне над 1,5% от БВП, а би бил не повече от 1,18%-1,19% от БВП. Дори и в крайна сметка да се прибавят и други неочаквани реализирани разходи по бюджета за отбрана, което предстои да се види дали ще бъде така с предстоящото скоро публикуване на годишния доклад за отбраната за м.г., според експертите на АСБ едва ли за 2017 г. бюджетът за отбрана ще надвишава 1.28%-1,30% от БВП. Което е далеч от наистина прекалено хубавото за да е вярно 1.53% според доклада на НАТО. Каквото и да е положението по отношение на капиталовите разходи, обаче, сигурно е, че те не само няма да са 29.54% от бюджета за отбрана, а ще се окажат най-вероятно поне 3 пъти по-малко.
Изводът е, че в България празните обещания и към момента продължават да формират част от имиджа на страната ни като съюзник.
Което трябва най-накрая да бъде поправено.
* Заглавието е на Frog news
