Владимир Владимирович – 99,9 на сто победа! Единствената опасност е да не се повиши неочаквано избирателната активност и да стигне до 110-115% любов. Малко ще е прекалено. Всъщност може наистина руснаците да обичат от цялото си сърце своя Бащица.
Те така са обичали царя като крепостни, после Ленин и Сталин като пролетарии, Хрущов и Брежнев като съветски граждани… Обичаха и Горбачов като перестройчици, докато имаше СССР. Като почна да се разпада союз нерушимый… любовта се вкисна. Обичат да обичат. Обичат и да мразят.
Така че да е честита всенародната любов и историческата победа на Владимир Путин! Ама Русия не била демократична, – рони сълзи Западът. Може, но си е такава, каквато иска да бъде. И трябва да бъде приета такава. В щрихите от портрета на Русия влизат и предателствата, както и убийствата по госзаказ. Вървят ръка за ръка, ничего не поделаешь.
Лондон сега ли научи за тази традиция? Но се газира. Е, имаме си световен скандал, семки за медиите, дъвка за политиците, учебен тест за дипломати, шпиони и военни. Нещо като спор между Иванушка Дурака, Злостър Черното Влечуго и Чък Норис. В смисъл, че Злостър и Чък обясняват как предателите трябва да бъдат съдени, а Иванушка вече е изпълнил присъдата…
Изпълнението на смъртна присъда е за другите, не за осъдения. Това гласи един от законите на руската мафия. Тя копира почти всичко от философията и действията на руските и съветските тайни служби. Девизът: „Демонстрецията на жестокост дава предимство“, е актуален и до днес. Единствено колумбийските мафиоти могат да се мерят с руските, смята изследователят Джеймс Портни. Но и двете мафии са като малки деца в сравнение с тайните служби на Москва, допълва той.
Руският историк Юрий Фелштински е категоричен, че тайните служби на СССР и Русия в наши дни изпълняват смъртни присъди демонстративно в определени случаи. Христоматиен е примерът с Лев Троцки, ликвидиран 17 години след Октомврийската революция при това чак в Мексико. Да се знае, че предателят – Сталин го е етикирал като такъв – няма шанс.
След него списъкът се допълва методично. Обикновено наказанието настига такива, които критикуват властта в Кремъл, били са „едни от Кремъл“ или са бивши служители на тайните служби. Демонстирра се сила и мощ, за да се даде урок и на останалите. Това е визитна картичка. Този почерк не е нов. Западът знае, но все още не приема тази малка особеност на руската система.
Отравянето на бившия служител на руското разузнаване Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с нервнопаралитичен газ в Сълзборъ, Великобритания, предизвика шумен международен скандал. Британският премиер Тереза Мей предприе драстични мерки спрямо Русия като изгони от Лондон 23 руски дипломати-шпиони. Подкрепиха я САЩ, Франция и Германия. Предстои ЕС да вземе решение по този повод. ООН също изрази позиция на подкрепа към действията на Великобритания.
Русия обаче отрича категорично, да е замесена в опита за убийство. Което е разбираемо и логично. Няма държава в света, която би признала участие в подобен акт. Затова са и тайните служби, които никой не нарича явни…
Играе се стара игра с познати участници. Шумът е голям, но и това влиза в сценария. Русия периодично стига до патологична истерия за географските си граници – да не би някой да ги заплашва – и за предателството. И двете са нейна слабост, но и етикет.
Подобно убийство като това на Скрипал се подгатвя дълго време и от професионалисти. Предвиждат се всички възможни варианти за разкриване и все взимат предпазни мерки. Много често самото изпълнение може да насочи при анализ към други служби, като с това се постига двоен ефект. Хем сме наказали предателя, хем сме прехвърлили съмненията върху нашите опоненти. Всички знаят, че сме ние, но следите водят другаде, а доказателства няма.
Анализаторите обаче са на друго мнение. Те знаят, че медийният шум може да бъде манипулиран, пренасочван, а дежурни коментатори ще обслужват този, който им плати. В България такива колкото искате. Например запасният генерал от разузнаването Тодор Бояджиев по една телевизия се изяви като истински адвокат на руския президент Владимир Путин. Такава защита му дръпна и за такъв демократ го обяви, че сигурно са се изчервили дори в Кремъл. Радиоводещият Волгин направи същото по друга телевизия. Той дори се изрепчи, че Западът не можел да преглътне възхода на Русия през последните 15 години и затова търсел начини да обвинява Москва за всякакви неща. Волгин. Волгин, няма как да не знаеш, че БВП на Русия е 1,6 трильона долара, а на САЩ - 19,8 трильона. Почти 18 пъти по-голям. На глава от населението руският БВП е 8700 долара, а на САЩ – 49 000 долара. На Великобритания е 35,4 хил. долара. На Казахстан е 13,4 хил. долара. Полша се нанася на картата на Русия над 50 пъти, няма залежи от нефт, газ, злато, диаманти, но БВП е достигнал 1/3 от този на цялата Руска федерация. Германия генерира два пъти по-голям БВП от Русия, а Япония – три пъти. Ако на това съветофилите казват „възход“, трябва да потърсят медицинска помощ…
Русия може да си позволи перчене единствено във военната област. А когато това е единственият ти аргумент, той няма как да не бъде съчетан с агресивност, популизъм, шпионски игри, интриги и скандали. Просто такава е диалектиката на „студената война“, макар да не става дума за такава в случая. Противопоставяне е по-точно. Лондон обаче е много силен в дипломацията и шпионските трилъри. Съотношението е като Джон льо Каре към Щирлиц…
Ще припомним убийството на бившия сътрудник на ФСБ Литвиненко в Лондон през 2006 г. Тогава дори юристи нарекоха деянието „идеалното убийство“. Литвиненко бе убит с радиоактивно вещество. Но и това не е нещо ново. Такива са използвани още през 1957 г, когато е направен опит за отравяне на капитана от КГБ Николай Хохлов. Това става на 15 септември във Франкфурт на Майн. В кафето на капитана бил сипан талий, но той отпил само една глътка и това го спасило, макар да лежал в болница дълго време.
Полоний е използван и при убийствата на Юрий Щекочихин в рязан през 2003 г. и Роман Цепов през 2004 г. в Санкт Петербург. Аутопсиите и на двамата ясно посочиха причината.
След тях бе Литвиненко, а след него и Березовски в Лондон.
Българи също са падали жертва на руските тайни служби.
Още през втората половина на 30-те години на м.в. в НКВД е била създадена специална лаборатория по токсикология. Тя била ръководена от военния лекар, проф. Григорий Майрановски. Същият този човек до 1937 година е ръководил специална група по отровите в Института по биохимия към Академията на науките на СССР. По същото време службата за държавна безопасност създала и Институт по биохимия, начело на който застанал полк. Сергей Муромцев.
През 1951 г. Самият Майрановски е арестуван и осъден на 10 години затвор за "научната си дейност". През 1960 г. той е освободен, но умира "при съмнителни обстоятелства". Предполага се, че е бил премахнат чрез една от отровите, които сам бил създал. От затвора Майрановски писал писма на Берия, в които молел да бъде освободен. Той изтъквал и заслугите си към Отечеството. В едно от прошенията си той пише буквално: "Лично с двете си ръце съм унищожил не един от заклетите врагове на съветската власт, в това число външни и вътрешни, както и всякакви националисти".
Междувпрочем, по време на процеса срещу самия Лаврентий Берия, срещу него е било повдигнато обвинение за отравянето на четирима души.
В архивите на КГБ има сведения, че различни отрови са използвани за отстраняване на дейци на Коминтерна, които по онова време живеели в Москва. Сред тях са били Георги Димитров, Васил Коларов и други българи. Част от тях били изпратени в лагери, като Кръстьо Раковски, а други изчезнали безследно. Самият Георги Димитров, който в края на 40-те години бил докаран със специален самолет от София на лечение в Москва, умира при доста съмнителни обстоятелства.
През 1946 г. чрез отрова е бил ликвидиран лидерът на украинските националисти Шумский, който бил изселен в Саратов. През 1947 г. бил отровен и католическият архиепископ на Закарпатието Ромжа. И двамата починали от остра сърдечна недостатъчност, констатирали лекарите. Следствието обаче открило в организма и на двамата една и съща отрова, произведена от кураре. Нещо повече - има сведения, че смъртоносната инжекция на Шувский направил самият Майрановски в присъствието на ген. Судоплатов.
Общо около десетина българи, дейци на Коминтерна и руските служби, стават жертва на „лабораториите на смъртта“ на НКВД, КГБ и ГРУ.
Така стигаме и до убийството на Георги Марков в Лондон. За него са изписани хиляди страници. Разследването на британските власти обаче така и не дава конкретен отговор за поръчителите. Извършителят – агент Пикадили – обаче е установен.
Опит за убийство е извършен и срещу дисидента, бивш служител на българските служби, Владимир Костов. Това става в парижкото метро. Използвана е капсула с рицинова отрова. Костов оцелява.
Скандалът покрай покушението срещу Скрипал и дъщеря му няма да стихне скоро. Лондон и големите западни демокрации ще настояват за разкриване на поръчителите, но това няма да стане. Поне не скоро. Цивилизационната рамка, в която живеят и се развиват тези демокрации им диктува такова поведение. Те така разбират нещата.
В Русия обаче е друго. Там живее „заплахата“ на нашите граници – от НАТО, САЩ и пр. Затова Русия е толкова ревнива към Украйна, Грузия, Армения, Молдова, Беларус. Те са нейният буфер към „заплахите“. Вместо да организира икономиката си, която заслужава да е в Топ 5, тя търси и „намира“ предатели и врагове, на които да си го изкара. Точно заради тази параноя „пострадахме“ от безмислените атаки на руския патриарх Кирил. При него особеното е, че се държи като агент на службите, станал по назначение патриарх, а не като патриарх, който има нещо общо и с тайните служби. Малка, но много неприятна особеност… Кремъл привижда България откъснта от неговата орбита страна, която иска да си върне ако не като 16-та република, поне като подвластна и благодарна територия.
САЩ и Европа също трябва да погледнат на Русия с друго око. Да гъделичкаш имперското самочувствие на обитателите на Кремъл не е признак на страх, а по-скоро на дипломация. Тогава ще бъде възможно да се прилагат и западните стандарти против екзекуциите „по заповед на Щуката“. Подход от типа Иванушка Дурачок би свършил добра работа. Самите руснаци определят приказния герой като: въплащава в себе си нестандартна стратегия, практичен ум, търсене на собствени решения за проблемите, свързан с традициите и в крайна сметка постигащ успех.
Да не забравяме също Достоевски, който е казал: Поскреби русского – найдешь татарина.
Особеностите на руската дипломация и политика често съвпадат с особеностите на руския риболов и лов, ако сте наясно с материала. Кажи им, че са победители и ще те дарят с любов…
Д-р Димитър Попкутуев
П.П. Стана досадно напоследък да се цитира Чърчил, но специално за руснаците той е казал запомнящи се неща. Ето две от тях: „Мислех, че ще умра от старост, но когато научих, че Русия, която хранеше цяла Европа с жито, внася зърно, разбрах, че ще умра от смях“.
„Руснаците винаги са недооценявани, а те умеят да пазят тайните си не само от враговете, но и от приятелите“.
