Нов “префинен” метод за потулване на случаи са измислили в агенцията. Вече вместо да се месят в контролните производства, ръководството просто не се произнася.
Граждани, претърпели лекарски грешки и потърсили помощ от държавния орган сигнализират за случващото се. В поредица от разкрития осветихме тъмната страна на агенцията. В опит да сме максимално полезни за гражданите и агенцията днес ще направим разкрития за случай, за който все още подлежи на “саниране”, т.е. сроковете за произнасяне не са изтекли. Ако ръководството на агенцията се вслуша, може и да реализира функциите си на стожер на пациентските права.
След оперативната намеса пациент получава сериозни усложнения. Налага се извършването на ново продължително лечение. За късмет, с помощта на други специалисти от други клиники, успяват да овладеят положението. Предотвратяват по-големи проблеми, въпреки, че и към този момент продължава борбата със здравословните увреждания който са причинени.
Когато пациента започва да задава неудобни въпроси, от болницата не само отказват съдействие, а не поемат каквато и да е отговорност за целия случай. Обяснението им е че в хода на лечението е участвал външен специалист, който бил “наемател” на болницата.
Доколкото ни е известно болници не се дават „под наем“. Видно от документите от проверката е, че даден доктор е наел помещение на болницата, но дейността по своята същност е извършена от болницата. Същото е разбираемо, доколкото в хода на лечението участват анестезиолози, сестри и друг медицински и немедицински персонал. Неслучайно медицинската документация е издадена именно от лечебното заведение, а не от доктора. Действията на всички лица, в това число и наетите по трудово, гражданско или друго правоотношение, ангажират изцяло отговорността на дружеството – доколкото същото е единствения възможен изпълнител с оглед характера на услугата – болнична медицинска помощ.
Интересното е, че коментираното лечебно заведение предоставя услуги, за които не разполага с разрешение за дейност. Това обстоятелство е подробно описано от проверяващия екип на агенцията. Освен, че болницата няма разрешение за подобен вид дейност, външния лекар участвал в лечебно диагностичния процес се оказва лице, което не членува в Български лекарски съюз, няма регистрация като специалист в Районния център по здравеопазване, т.е. най вероятно практикува незаконно. На адреса на търговската му регистрация се намира адвокатска кантора!?!
Юристи разясняват, че така извършената интервенция е откровено незаконна, а отговорността се носи солидарно от ЛЗ като юридическо лице и от доктора. В случая пациента откровено е бил подведен, че доктора и болницата изобщо могат да осъществяват подобни услуги. В подобни случаи би трябвало да насочат пациента към лечебното заведение, което разполага с нужния капацитет -оборудване, обзавеждане и персонал, или поне просто да откажат извършването на интервенции, за които нямат разрешение. При подобно явно противоправно поведение имуществените и неимуществените щети и вреди следва да бъдат изцяло обезщетени.
Освен това извършването на дейности извън разрешената такава е самостоятелен аргумент за отнемане на разрешението за дейност на болницата изцяло. Законодателя е предвидил възможно най-високата санкция за подобно противоправно поведение, с оглед на неговата висока обществена опасност и значение.
Агенцията обаче не мисли така - пуска се един акт и не уведомяват никой и по-точно органа издаващ разрешения на болниците – министерство на здравеопазването. Агенцията е организацията която може и следва да сезира министъра на здравеопазването за подобни „дребни“ административни пропуски, като извършването на незаконно дейност.
Фрапиращото в случая е, че пациента все пак се жалва от лошото качество на медицинските услуги, а не от административните пропуски в организацията на дейността. От страна на агенцията липсва каквото и да е произнасяне по поставените от пациента въпроси, касаещи компрометираното качество на осъществените медицински услуги. Били ли са те „своевременни, достатъчни и качествени“ по смисъла на чл. 81 от ЗЗ, въпреки откровената им противоправност, доколкото се извършва от лица без разрешение и без регистрация.
В проверката е взел участие служител с медицинско образование – описал е пропуски но административнонаказателно производство липсва. Доколко същото съставлява изпълнение на служебните му задължения е въпрос, който трябва да бъде зададен и към неговите административни ръководители – съответните началници на отдели, директори на дирекции, заместник директор и директор, които и понастоящем “съгласуват” всяко едно производство.
Изключително озадачаващ е както фактът на липса на воля за пълно и изчерпателно произнасяне, така и липсата на воля да бъдат сезирани компетентните органи – например НАП, доколкото доктора е взимал пари от пациента, министерство на здравеопазването , доколкото ЛЗБМП осъществява дейности, за които няма разрешение, прокуратурата, доколкото правнорегулирана професия се осъществява от една страна от ЛЗБМП без разрешение за подобна дейност а от друга от лице без регистрация в БЛС и РЗИ.
Поведението на агенцията и в този случай е меко казано смущаващо. Подобно половинчатото /непълно/ произнасяне на органа, призван да се бори с медицинските инциденти, не помага нито на лекари нито на пациенти. Не знаем дали е умишлено или от некомпетентност, но политиката на работа определяме като неизпълнение на законово разписани функции и компетенции.
За случая, за пореден път са сезирани компетентните органи. Доколкото сроковете за произнасяне не са изтекли се надяваме агенцията да се коригира и довърши в пълнота контролното производство. В противен случай това ще е поредното производство което ще се наложи да бъде преразглеждано.
