Бедстването на българските щъркели е стряскаща природна метафора за българската ни съдба. Първо, метафора за замръзналите криле на щъркелите, празните гнезда на младите български семейства и демографския ни срив. Второ, метафора за презрителното грантаджийство/изобщо!/ и в частност на нашите професионализирали се ”природозащитници”.
Това пише писателят Недялко Славов в коментар за спасените премръзнали щъркели от обикновени българи.
Едни „прости и обикновени”( по снобско-интелектуалното определение хора), спасяват живота и природата инстинктивно, по рефлексията на генетичния ни хуманизъм., а не превръщат „спасителните си акции” в банкови преводи по сметка, проекти и прочие картонена фразеология и регулярни тръшканици по площадите, пише още авторът на "Камбаната" във фейсбук.
